Другата Болейн

Тайният съд на Уолси в Уестминстър трябваше да осъди самия Хенри за незаконно съжителство със съпругата на покойния му брат Артър: обвинение дотолкова сериозно само по себе си, и съд дотолкова нелеп, че сигурно е трябвало да се щипят, за да се убедят, че не сънуват, гледайки как кралят влиза в ролята на обвиняем, разкаян и с наведена глава, обвиняван от собствения си пръв министър. Хенри призна, че се е оженил за братовата си вдовица заради неправомерно папско разрешение. Той заяви, че когато се решил на тази женитба, а и след това, бил преследван от „тежки съмнения“. Уолси невъзмутимо заповяда въпросът да бъде представен за разглеждане пред безпристрастния папски легат, кралят се съгласи, оповести името на защитника си и се оттегли от заседанието. Съдът заседава три дни, след което призова теолози, които да потвърдят, че е незаконно човек да се ожени за съпругата на починалия си брат. Шпионите на чичо ни дочуха, че са разпитвали епископа на Линкълн и така разбраха за тайния съд. Аз, Ана и Джордж бяхме веднага извикани в покоите на чичо в Уиндзор.

— Какво цели той с този развод? — попита чичо с глас, задавен от вълнение.

Ана почти не можеше да си поеме дъх от вълнение.

— Сигурно го прави заради мен. Иска да отстрани кралицата заради мен.

— Направил ли ви е предложение? — мина чичо направо на темата.

Тя срещна погледа му.

— Не. Ала как би могъл? Готова съм да се обзаложа на каквото пожелаете, че той ще ми направи предложение веднага щом се освободи от кралицата.

Чичо кимна.

— Колко време можете да го задържате в такова настроение?

— А колко ще е нужно? — попита на свой ред Ана. — В момента съдът заседава. Те ще вземат решение, кралицата ще е отстранена, кралят ще е най-накрая свободен; и voila! Ето ме и мен!

Той не можа да сдържи усмивката си на нейната увереност.

— Voila24. Ето ви и вас — додаде той.

— Значи сте съгласен да бъда аз — опита се да се спазари Ана. — Мери ще напусне двора или ще остане, в зависимост от желанията ми. Семейството ще ми оказва съдействие във връзка с краля според нуждите ми. Започваме тази игра само в моя полза. Нямаме друг избор, тъй като Мери не си възвърна предишното положение, а и вие не я пришпорвате. Аз ще съм единствената Болейн, която ще предоставяте на вниманието му.

Чичо погледна баща ми. Баща ми ни огледа последователно и сви рамене.

— Съмнявам се и в двете — каза той глухо. — Той най-вероятно ще се цели в някоя от по-благороден произход. Но Мери със сигурност няма да свърши работа. Тя изживя своя възход и страстта му към нея се охлади.

Почувствах как се смразявам от тези безчувствени коментари. Ала баща ми дори не ме погледна. Това бяха важни дела.

— Така че Мери не ни върши работа. Но много се съмнявам, че страстта му към Ана ще го накара да я предпочете пред някоя френска принцеса.

Чичо се замисли за миг.

— Коя решаваме да подкрепим?

— Ана — предложи майка ми. — Той е луд по Ана. Ако този месец се освободи от кралицата, мисля, че ще поиска нея.

Чичо ми ни оглеждаше така, сякаш искаше да си избере по-хубавата ябълка за трапезата.

— Тогава нека да бъде Ана — каза той.

Ана дори не се усмихна. Просто въздъхна с облекчение.

Чичо ми отмести стола си назад и стана на крака.

— А с мен какво ще стане? — попитах аз неловко.

Те ме погледнаха, сякаш бяха забравили за съществуването ми.

— Какво да правя аз? Ако ме повика в леглото си? Да му откажа ли?

Чичо не можа да реши. Тогава почувствах превъзходството на Ана. Собственият ми чичо, главата на семейството и символ на висша власт в малкия ми свят, погледна Ана, за да чуе решението й.

— Тя не трябва да отказва — каза Ана. — Нали не искаме някоя уличница да се вмъкне в леглото му и да го забавлява. Мери ще си остане негова любовница през нощта, а през деня той ще е зает да се влюбва все по-дълбоко в мен. Но ти трябва да бъдеш скучна, Мери — скучна като съпруга.

— Не зная дали е по силите ми — отвърнах аз раздразнено.

Изкусителният гърлен смях на Ана огласи стаята.

— О, можеш и още как — каза тя, като се усмихна с крайчеца на устата си на чичо. — Можеш да бъдеш очарователно скучна, Мери. Не се подценявай.

Видях как чичо ни се опита да скрие усмивката си и кипнах от гняв. Джордж се наведе напред и аз почувствах как докосва успокояващо рамото ми, сякаш искаше да ми напомни, че няма мисъл да негодувам.

Ана повдигна въпросително вежда към чичо ми и той направи знак, че можем да се оттеглим. Тя ме поведе към нашата стая, а аз я следвах по петите — ставаше това, от което винаги се бях опасявала. Вървях със сведен поглед, докато не излязохме на слънце, минавайки покрай стрелбището. Тя оглеждаше градината и стръмните стъпаловидни тераси, водещи надолу към рова, зад който се простираше градецът и реката отвъд него. Джордж докосна ръката ми с пръсти, но аз почти не усещах допира му. Кипях от гняв, задето бях изместена от сестра си. Собственото ми семейство беше решило, че аз щях да съм никаквицата, а тя — съпругата.

— Е, значи аз ще стана кралица — каза тя замечтано.

— Аз ще бъда шурей на английския крал — каза Джордж, сякаш не му се вярваше.