Другата Болейн

На следващия ден по пладне френските пратеници дойдоха да обядват в просторната зала. Кралицата седна отдясно на краля, но неговият поглед не се откъсваше от Ана. Тромпетите екнаха и слугите започнаха да маршируват като войници и да носят блюдо след блюдо на издигнатата на подиума маса, а след това и на останалите. Пирът беше пищен до нелепост: животни от всякакъв вид бяха заклани, одрани и сготвени, за да могат гостите да добият представа за богатството и разкоша на кралството. Кулминация на пиршеството беше блюдо от птици, в средата на което имаше сготвен паун, украсен заедно с перата си и величествено въздигащ се в чинията. Той имаше пълнеж от лебед, в който имаше пълнено с чучулига пиле. Задачата на слугата, който трябваше да разреже месото, беше да раздели по най-изкусния начин парчетата, така че да съдържат всички видове месо, при това без да разваля украсата на ястието. Хенри опита от всичко, но забелязах, че Ана отказа дори да го вкуси. Хенри повика един от слугите с пръст и му прошепна нещо. Беше пратил на Ана сърцето на блюдото — чучулигата. На лицето й се изписа силна изненада — сякаш изобщо не беше следила всяко негово движение — и тя му се усмихна, свеждайки глава в благодарствен поклон. Тогава опита месото. Сложи малко късче в устата си и аз видях как той потръпна от възбуда.

След вечеря кралицата с придворните си дами, сред които аз и Ана, се оттеглихме от голямата зала и се разпиляхме по стаите си, за да се преоблечем. Ние с Ана си помогнахме взаимно да завържем стегнатите корсажи на златистите си рокли, и Ана се оплакваше, когато опънах прекалено силно.

— Прекалила си с месото от чучулига — казах съчувствено аз.

— Видя ли как само ме гледаше?

— Всички видяха.

Тя приплъзна френската си шапчица назад, така че черните й коси да са на показ, и намести златната буква „Б“, която винаги носеше около шията си.

— Какво виждаш, когато шапчицата ми е придърпана толкова назад?

— Самодоволното ти лице.

— Лице без нито една бръчица. Лъскави черни коси без нито един бял косъм в тях — тя отстъпи малко назад от огледалото и се възхити на роклята си. — Облечена съм като кралица — отбеляза тя.

На вратата се почука и Джейн Паркър подаде глава.

— Нещо тайно ли си шушукате? — попита тя жадно.

— Не — казах аз без желание да подхващам разговор. — Просто се приготвяме.

Тя разтвори широко дверите и се вмъкна. Носеше сребриста рокля с дълбоко изрязано и допълнително издърпано надолу деколте, което да оголва гърдите й, и сребриста шапчица. Когато видя как Ана беше издърпала назад шапчицата си, тя се приближи до огледалото, и също придърпа своята назад.

— Той ви харесва повече от всяка друга — каза тя уверено на Ана. — Всекиму е ясно, че ви желае.

— Наистина ли.

Джейн се обърна към мен.

— Това не ви ли кара да ревнувате? Не се ли чувствате странно да спите с мъж, който желае сестра ви?

— Не — отвърнах аз лаконично.

Нищо не можеше да спре тази жена. Нейните разсъждения оставяха след себе си слуз като от влачещ се охлюв.

— За мен това би било твърде странно. И после, когато напуснете неговото ложе, вие се оказвате в едно легло с Ана и двете си лежите едва ли не голи една до друга. Как ли си мечтае той да дойде в стаята ви и да си легне с двете едновременно!

Аз бях поразена.

— Говорите мръсотии. Негово величество би се засегнал.

Тя ме дари с усмивка, която би изглеждала по на място в някой вертеп, отколкото в стаята на дами.

— Но разбира се, само един мъж идва тук, при двете сестрички хубавелки, по вечерно време, и това е моят съпруг. Зная, че ви посещава почти всяка нощ. Защото почти никога не го намирам в постелята ни.

— Милостиви Боже, кой би могъл да го вини? — възкликна Ана грубо. — Бих предпочела да си легна с някой червей, отколкото да ви слушам как ми шепнете цяла нощ на ухото. Махайте се с тази ваша мръсна уста и с още по-мръсното си съзнание, Джейн Паркър, и отидете някъде, където ще сте в свои води. Ние с Мери отиваме да танцуваме.

Почти веднага след заминаването на френските пратеници, сякаш чакал момента, в който ще има необходимото спокойствие и уединение, кардинал Уолси свика тайно съдебно заседание, на което бяха призовани свидетели, обвинители и защитници. Разбира се, съдията беше той. По този начин се създаваше впечатлението, че зад всичко това стои Уолси и единствен Уолси, действащ по принципни съображения, а не по нечии нареждания. По този начин папата можеше да заяви, че се налага развод, без кралят да е изказвал гласно такова желание. За наша изненада, съдебното заседание се проведе тайно. Никой освен онези, които бяха тихомълком превозвани по вода до Уестминстър, не узна за това. Нито майка ми, която беше винаги нащрек за всичко, което можеше да донесе полза за семейството ни, нито чичо Хауърд, майсторът на интригите. Аз също не разбрах, сгушена в кралското ложе; и Ана не разбра, подведена от неговата самоувереност. А най-важното беше, че самата кралица не знаеше за съдебното заседание, което пряко я засягаше. В течение на три дни осъждаха брака на една невинна жена, а тя нямаше ни най-малка представа за това.