Другата Болейн

Следващият сервис пак беше лесен за краля и той запрати топката с такава сила срещу брат ни, че Джордж дори не се опита да я гони. Играта вървеше на приливи и отливи, двамата мъже тичаха и удряха топката с все сили и изглеждаше, че никой не дава преднина на другия. Джордж губеше стабилно и упорито, но така умело, че никой наблюдател не би се усъмнил, че кралят не е по-добрият играч. Всъщност по всяка вероятност той беше по-умел и опитен играч. Работата беше там, че Джордж можеше да тича поне два пъти по-бързо от него. Джордж беше снажен и в добра форма — двадесет и четиригодишен младеж, а кралят беше напълняващ мъж на средна възраст.

Към края на първия сет Джордж удари висока топка. Хенри скочи да я удари и да вземе точка, но се строполи с трясък на корта и изрева жестоко.

Всички придворни дами се разпищяха, Ана скочи веднага на крака, а Джордж прескочи мрежата и първи му се притече на помощ.

— О, Боже, какво се случи? — извика Ана.

Джордж беше пребледнял като платно.

— Извикайте лекар — провикна се той. Един паж се затича към замъка, а ние двете с Ана се втурнахме към вратата на корта, отворихме я и влетяхме вътре.

Хенри беше почервенял и ругаеше от болка. Той протегна ръка към моята и я стисна здраво.

— Проклятие! Мери, изгони целия този народ оттук.

Аз се обърнах към Джордж.

— Изведи всички навън.

Забелязах смутения поглед, който Хенри хвърли на Ана и разбрах, че не болката беше тази, която го измъчваше толкова, колкото унижението от това, че бе паднал на земята пред Ана с насълзени очи.

— Махай се, Ана — прошепнах аз.

Тя не се опита да спори. Оттегли се зад вратите на тенис корта и зачака, заедно с целия двор, за да чуе какво беше повалило краля точно в момента на неговото тържество, когато се готвеше за победоносния замах.

— Къде ви боли? — попитах настоятелно. С ужас очаквах да ми посочи гърдите или корема си и да се окаже, че нещо се е скъсало вътре или че сърцето му спира да бие. Очаквах, че се беше случило нещо страшно и непоправимо.

— Стъпалото ми — успя да промълви, задъхвайки се на всяка дума. — Какъв глупак излязох. Стъпих накриво. Мисля, че го счупих.

— Стъпалото ви? — аз почти се засмях с облекчение. — Господи, Хенри, аз си помислих, че умирате!

Той ме изгледа и се намръщи, пуфтейки.

— Да умра от някаква игра на тенис? Престанах да се сражавам в двубои, за да не ми се случи нещо, а вие ми казвате, че мога да умра по време на турнир по тенис?

Аз едва си поемах дъх от щастие и облекчение.

— Да умрете от тенис! Не! Но си помислих, че може би… всичко стана така внезапно и вие се свлякохте така отведнъж…

— При това от ръката на брат ви — довърши той и ние тримата изведнъж избухнахме в смях. Кралят, сложил глава в скута ми и оставил Джордж да държи ръцете му, се разкъсваше между силната болка в счупения крак и абсурдната мисъл, че семейство Болейн бяха направили опит за покушение срещу него по време на тенис.

Договорите, донесени от френските пратеници, бяха подписани и те се канеха да си тръгват. По този случай ние подготвяхме пиеса в тяхна чест и тържествено изпращане. Празненството щеше да се състои в покоите на кралицата, без тя да е отправяла подобна покана, и дори против волята й. Дворцовият служител, който отговаряше за организирането на тържествените събития, просто отиде при нея и заяви безцеремонно, че кралят е заповядал празненството да се състои в нейните покои. Кралицата се усмихна така, сякаш това напълно съвпадаше с нейните желания, и допусна да вземат мерки за декорите по стените и тавана. Придворните дами на кралицата щяха да са облечени в златисти или сребристи одежди и да танцуват с краля и с благородниците от свитата му, които щяха да влязат в залата маскирани.

Замислих се за това колко пъти кралицата си беше давала вид, че не може да разпознае съпруга си, когато той влизаше маскиран в залата, колко пъти ме беше гледала да танцувам с него и сама ме беше канила на дансинга, и как сега ние двете щяхме да гледаме краля да танцува с Ана. По лицето й дори не премина следа от раздразнение. Тя очакваше, че щеше лично да подбере танцьорките, както друг път, а това беше само по себе си едно почти незабележимо право на власт — само един от многото начини да управлява целия кралски двор. Ала дворцовият служител вече имаше изготвен списък с дамите, които щяха да участват в бала. Кралят ги беше определил и не беше оставил нищо за нея — тя беше безгласна буква в собствените си покои.

Подготовката за бала отне цял ден, през който кралицата нямаше къде да седне, докато прикрепяха украсата към дървената ламперия. Тя се оттегли от залата в стаята си, докато ние пробвахме костюмите и упражнявахме стъпките — твърде увлечени, за да обърнем внимание на това, че шумът от приготовленията заглушаваше музиката. Кралицата си легна рано, за да е далеч от глъчката около приготовленията, а ние, останалите, се веселихме до късно в залата.