Другата Болейн

— Не ми пожелавай злото — каза тя сърдито. — Господи, понякога говориш като истинска стара вещица. Може да ми се случи всичко, което пожелая, аз мога да направя, така че да ми се случи. Ти ще си тази, която ще тъне в забвение, защото си твърде безволева, та да ковеш сама съдбата си. Аз обаче всяка сутрин отварям очи, изпълнена с решимост да бъде волята ми. Всички врати се отварят пред мен.

През месец май френските пратеници вече бяха привършили делата си. Принцеса Мери трябваше да се омъжи или за френския крал, или за по-малкия му син, веднага щом станеше истинска жена. По случай събитието в двора организираха тенис турнир. Ана беше избрана да определя реда на участие и добре се потруди над имената на играчите, всяко от които беше изписано на отделно флагче. Кралят видя, че тя се бе навела над тях и че държеше едно в ръката си, притиснала го разсеяно до сърцето си.

— Какво държите там, мистрес Болейн?

— Редът на участие — отвърна тя. — Трябва да подбера противниците, така че всеки да получи възможността да блесне с уменията си и най-добрият да стане победител.

— Имах предвид това, което държите в ръката си.

Ана се сепна.

— Съвсем забравих, че държа нещо — измърмори тя забързано. — Просто едно от имената, нищо друго. Нали ги нареждам.

— И кой е този благородник, когото допускате така близо до себе си?

Тя успя да се изчерви.

— Не зная. Дори не съм поглеждала името.

— Може ли? — протегна той ръката си.

Тя не му даде флагчето.

— Това няма никакво значение. То чисто и просто остана в ръката ми, докато мислех. Оставете ме да го сложа, където му е мястото, а след това можем заедно да обсъдим разпределянето на двойките, ваше величество.

Той беше нащрек.

— Изглеждате ми смутена, мистрес Болейн.

Тя трепна едва забележимо.

— Никак не съм смутена. Просто не исках да изглеждам глупаво във вашите очи.

— Глупаво ли?

Ана извърна глава.

— Моля ви, нека оставя флагчето при другите имена, и заедно да определим двойките.

Той протегна повторно ръката си.

— Искам да знам кое е името на флагчето.

За миг се уплаших, че тя не се преструва. За секунда помислих, че той щеше да разкрие, че тя се опитва да пъхне името на Джордж на най-хубавото място. Тя беше дотолкова смутена и объркана от неговата настойчивост да узнае името, че даже аз се заблудих, че са я хванали натясно. Кралят беше заприличал на някое от ловните си кучета, току-що надушило следите на дивеча. Той знаеше, че искат да скрият нещо от него и беше измъчван от любопитство и желание.

— Заповядвам ви — сниши той гласа си.

С огромно нежелание Ана остави флагчето в протегнатата му ръка, поклони се ниско и го остави. Тя не се обърна назад; но щом се скри от погледите ни, всички доловихме потропването на токчетата и шума от полите й. Тя се отдалечаваше от корта, тичайки нагоре по каменната пътечка към замъка.

Хенри погледна в ръката си и видя името на флагчето, което тя беше държала до гърдите си. Беше неговото собствено име.

Турнирът продължи два дни и Ана беше навсякъде, смехът й кънтеше във въздуха, тя раздаваше заповеди наляво-надясно, посредничеше и броеше точките. Накрая останаха четири двойки: кралят срещу брат ни Джордж, съпругът ми Уилям Кери срещу Франсис Уестън, и Томас Уайът, наскоро завърнал се от Франция, срещу Уилям Бреретън, както и някаква двойка по-нисшестоящи, които щяха да играят, докато ние вечеряхме.

— По-добре внимавай да не сложиш краля срещу Томас Уайът — прошепнах на Ана, докато брат ни Джордж и кралят се отправяха заедно към игрището.

— О, защо? — попита тя невинно.

— Защото залогът ще е твърде голям. Кралят иска да спечели пред френските пратеници, а Томас Уайът — да спечели пред теб. Кралят няма да приеме на драго сърце да бъде победен публично от Томас Уайът.

Тя сви рамене.

— Той е придворен. Няма да забрави голямата ни цел.

— Каква голяма цел?

— Независимо дали става въпрос за тенис или за двубой, за стрелба с лък или за флиртуване, целта ни е кралят да остане доволен — каза тя. — Ето каква роля изпълняваме всички ние и това е най-важното. Всеки го знае.

Тя се наведе напред. Брат ни Джордж беше на мястото си и се канеше да изпълни сервис, кралят беше напрегнат и в очакване. Тя вдигна бялата си кърпичка и я пусна. Джордж би сервис — беше добър ход. Топката се удари в тавана на корта и падна съвсем близо до Хенри. Той я удари и я запрати от другата страна на мрежата. Джордж, бърз в краката и с дванадесет години по-млад от краля, заби топката с ракетата си, тя прелетя над краля и той се спусна към нея.