Другата Болейн

— Няма тя да ми подарява съпруг! — закле се Ана. — Тя никога няма да стане кралица. Вече се е издигнала, колкото е по силите й. Тя е разтворила краката си, родила му е две деца, а него въпреки това не го е грижа за нея. Той я харесваше повече, докато я ухажваше. Не виждате ли, че той е ловец? Ловците обичат гонките. Когато Мери падна в ръцете му, играта приключи и Господ знае, че никога не е имало по-лесна плячка. Той вече е свикнал с нея и тя е за него повече жена, отколкото любовница — само че жена без чест, жена, която не уважава.

Тя беше казала точно онова, което не трябваше. Чичо се усмихна.

— За него тя е повече жена? О, надявам се да е така. Следователно, смятам да си починем от вас и да видим как ще се справи Мери във ваше отсъствие. Вие станахте съперница на Мери, а тя е нашата фаворитка.

Аз се поклоних и се усмихнах на Ана от мило по-мило.

— Аз съм фаворитката — повторих. — А тя трябва да изчезне.

Зимата на 1526

Когато Ана тръгваше за Хевър, аз изпратих коледни подаръци на децата си по нея. Изпратих марципанова къщичка на Катерина, с керемиди от печени бадеми по покрива и с прозорци от захар. Аз се примолих на Ана да й ги даде в дванадесетата нощ, да й каже, че майка й я обича, че мисли за нея и че ще дойде скоро да я види отново.

Ана се отпусна на седлото така рязко, че заприлича на фермерска дъщеря, която яхваше коня в пазарен ден. Никой не я гледаше и нямаше нужда да бъде елегантна и засмяна.

— Бог знае защо не им се опъна и не отиде при децата си като ги обичаш толкова — каза тя с надеждата, че може да ме подбуди да си създам неприятности.

— Благодаря ти за добрия съвет — отвърнах й. — Сигурна съм, че е за мое добро.

— Е, Господ знае какво си мислят, като те оставят да се оправяш сама, без моите съвети.

— Наистина, Господ знае — казах аз весело.

— Има жени, за които хората се женят; има и такива, за които не се женят за нищо на света — изрече тя. — А ти си от онези любовници, за които мъжете не си правят труда да се женят. Независимо от това дали им раждат синове или не.

Аз й се усмихнах. Бях толкова по-несъобразителна от Ана, че когато от време на време ми хрумваше по някоя язвителна дума, която можех да запратя срещу нея, аз искрено се радвах.

— Да — отвърнах аз. — Предполагам, че си права. Но определено има и трети тип жени, и те са онези, които мъжете не правят нито свои любовници, нито свои съпруги. Жени, на които се налага да стоят сами по коледните празници. А ти изглежда си точно от тях, сестричке. Желая ти приятен ден.

Обърнах се и си тръгнах, така че на нея не й оставаше нищо друго, освен да даде знак на войниците, които щяха да я придружават, да поемат напред по пътя за Кент.

Когато се върнахме в Гринич за Коледа, нямаше вече никакво съмнение какво очакваше кралицата. Всички знаеха, че й предстоеше да бъде пренебрегвана и отхвърляна, защото беше в немилост. Беше жестоко — все едно да гледаш как по-малките птички нападат сова посред бял ден.

Нейният племенник, испанският император, беше дочул какво става. Той изпрати нов посланик при краля, на име Мендоса; той беше адвокат с ум, остър като бръснач, и на него разчитаха да защити кралицата пред краля и да възстанови приятелските отношения между Англия и Испания. Видях чичо ми да си шушука с кардинал Уолси и предположих, че това едва ли е в полза на посланика Мендоса.

Оказах се права. По време на коледните празненства новият пратеник не бе допуснат до кралския двор, писмата му не бяха приети, не му позволиха даже да се поклони пред краля, нито да се срещне с кралицата. Съобщенията и писмата й се следяха; тя не можеше да получи дори подарък, който стражата да не провери предварително. Дойде дванадесетата нощ от коледните празници, а на новия посланик още му отказваха среща с кралицата. Чак в средата на януари Уолси прекрати играта си на котка и мишка — призна посланика Мендоса за действителен представител на испанския император, и тогава му разрешиха да дойде в двора с книжата си и да предаде писмата, предназначени за кралицата.

Аз бях в нейните покои, когато един от пажовете на кардинала влезе и съобщи, че посланикът е пожелал среща с нея. Лицето й възвърна цвета си и тя скочи на крака.

— Иска ми се да сменя роклята си, но няма за кога.

Застанала до стола й, аз бях единствената придворна дама, останала при нея, тъй като всички други бяха отишли на разходка в градината с краля.

— Пратеникът Мендоса носи вести от племенника ми — настани се кралицата на стола си. — И вярвам, че ще съумее да поднови съюзничеството между племенника и съпруга ми. Семействата ни не трябва да враждуват. Англия и Испания са били съюзници, откакто се помня. Не е правилно да сме разделени.

Аз кимнах и вратата се отвори.