Другата Болейн

Само аз знаех какво й струваше това. Вечер, след всички веселия и танци, след като през цялото време беше привличала вниманието на двора върху себе си, тя сядаше пред огледалото, сваляше шапчицата си и пред погледа ми се показваше едно изцедено от умора лице.

Джордж често идваше вечер и носеше по чаша портвайн за нас тримата. Джордж и аз слагахме Ана да легне, опъвахме чаршафите до брадичката й и я гледахме как пресушава чашата вино и как цветът отново се връща на лицето й.

— Бог знае докъде ще стигнем така — промърмори Джордж една вечер, докато я гледахме как спи. — Тя е омаяла краля, както и целия двор. На какво, за Бога, се надява?

Ана се размърда неспокойно в съня си.

— Тихо — казах аз, придърпвайки завесите около леглото. — Гледай да не я събудиш. Не мога да я изтърпя повече тази вечер, наистина не мога.

Джордж ме погледна с блеснали очи.

— Толкова ли е зле?

— Опитва се да заеме моето място — казах аз глухо.

— О, мила моя.

Аз извърнах глава.

— Тя ми отнема всичко, което бях постигнала — казах аз приглушено и яростно.

— Но ти не го желаеш толкова, колкото преди, нали? — попита ме Джордж.

Аз поклатих глава.

— Това не означава, че приемам Ана да ме измести.

Той се отправи бавно към вратата, обвил с ръка кръста ми и нехайно отпусна длан на ханша ми. После ме целуна по устните, като любовник.

— Знаеш, че си най-сладката.

Аз му се усмихнах.

— Зная, че съм по-добра жена от нея. Тя е изтъкана от лед и амбиция, и би предпочела да ме види на въжето, вместо да се предаде. Знам също, че в мое лице той има жена, която го обича заради самия него. И все пак Ана го заслепи — и него, и двора; дори теб.

— Не и мен — отвърна Джордж мило.

— Чичо я харесва много повече — казах аз с ненавист.

— Той никого не харесва. Ала се пита колко ли далеч може да стигне тя.

— Всички се питаме. Питаме се и каква ли цена е готова да приеме. Особено ако аз ще трябва да я плащам.

— Играта, с която се е заела, не се играе никак лесно — призна Джордж.

— Мразя я — казах аз съвсем чистосърдечно. — С удоволствие бих стояла и гледала как страстта й към успеха я погубва.

Дворът отиваше на гости на принцеса Мери в замъка Лъдлоу и цяло лято пътувахме на запад. Тя беше едва на десет години, но беше зряла за възрастта си, възпитавана в дух на строгост, към който майка й беше привикнала в испанския кралски двор. Тя имаше личен изповедник, няколко учители, една придворна дама, както и свое домакинство в Уелс, на който беше принцеса. Всички очаквахме да видим млада девойка, изпълнена с достойнство, едно момиче, готово да се превърне в жена.

Ала това, което видяхме, беше твърде различно.

Тя влезе в обширната зала, където вечеряше баща й, и беше подложена на изпитанието да премине от вратата до издигнатата на подиума маса, под погледите на всички. Беше дребна, изглеждаше на не повече от шест години — съвършена малка кукличка със светлокестеняви коси, прибрани в шапчица, и сериозно бледо личице. Тя беше крехка като майка си, когато беше дошла за първи път в Англия, само че беше по-дребна от нея; беше само едно малко момиченце.

Кралят я поздрави с подобаваща нежност, но аз виждах, че беше поразен. Не беше я виждал повече от половин година и очакваше през това време тя да е пораснала и разцъфнала, едва ли не да се беше превърнала в жена. Ала момичето, което се изправи пред погледа му, не беше принцесата, която можеше да ожени в близката година, с увереността, че след още някоя и друга година тя вече щеше да може да зачене. Тя самата беше дете, при това бледо, слабичко и плахо детенце.

Той целуна принцесата и я сложи да седне от дясната му страна, откъдето тя огледа залата и видя, че всички погледи са вперени в нея. Тя не хапна почти нищичко и изобщо не пи. Когато той я заговаряше, му даваше едносрични отговори, и то шепнешком. Несъмнено бе образована, защото всичките й учители дойдоха и увериха краля, че тя може да говори на гръцки и на латински, има добри познания по математика и че познава географията на княжеството си и на кралството. Когато засвириха, тя се понесе под звуците на танца, изящна и ефирна. Въпреки това си оставаше много далеч от някое закръглено, пращящо от здраве плодовито момиче. Изглеждаше така, сякаш някоя настинка беше достатъчна да я убие. Тя беше единствената законна наследница на бащиния си трон, а не изглеждаше достатъчно силна дори да вдигне скиптъра.

Джордж дойде при мен рано привечер по време на престоя ни в замъка Лъдлоу.

— В момента е много раздразнителен — предупреди ме той.

Ана се размърда в леглото ни.

— Не е останал доволен от малкото си джудже?

— Невероятна си — каза Джордж. — Вече почти спиш, но си все така чаровно язвителна. Хайде, Мери, не трябва да го оставяме да чака.

Когато влязох, Хенри стоеше до огъня, опрял крак в една цепеница, която буташе все по-навътре в разпалената жарава. Той едва ме погледна на влизане, протегна ми безцеремонно ръка и аз бързо се озовах в обятията му.