Другата Болейн

— Той обича да се смята за добър — обясних аз, загледана в главата на Ана, и долавяйки звънкия й смях. — Той не може да отхвърли жена си само защото е стара. Той иска да намери начин да докаже, че сам Господ му повелява да я напусне. Трябва му по-сериозно основание от собствените му желания.

— Боже мой, ако аз бях крал като него, щях да следвам желанията си и да не се грижа дали Господ ги одобрява или не — възкликна Джордж.

— Това е така, защото ти си един граблив, алчен Болейн. Но ние имаме пред себе си крал, който иска да постъпи както е редно. Той няма да направи и крачка, докато не се убеди, че Бог е на негова страна.

— И Ана му помага той да се убеди в това — отбеляза Джордж дяволито.

— Каква пазителка на чистата съвест — процедих аз злобно. — Всяка безсмъртна душа би била на сигурно място в нейните ръце.

Отново свикаха семеен съвет. От известно време очаквах да го сторят. Чичо беше наблюдавал Ана и мен тихо и напрегнато, откакто се бяхме върнали от замъка Лъдлоу. Това лято той беше с нас в кралския двор и забеляза, че кралят е неудържимо привлечен от Ана, независимо къде е и какво прави. В същото време виждаше как той, по силата на навика, ме викаше при себе си нощем. Чичо беше объркан от това странно желание на краля да има и двете ни. Той не беше сигурен в каква посока да тласнем Хенри, така че да извлечем най-голяма полза за рода Хауърд.

Джордж, Ана и аз се бяхме наредили пред широката маса в чичовата стая. Чичо ни седеше в другия й край, а майка ми се беше настанила на едно по-малко столче до него.

— Явно кралят желае Ана — започна чичо. — Но ако тя само замести Мери като нова фаворитка, то ние не сме напреднали особено. Дори сме по-зле от преди. Защото тя дори не е омъжена. Докато продължава всичко това, тя не може да е с никого другиго, а след като той приключи с нея, тя няма да струва нищо.

Аз погледнах към майка ми, за да видя дали тези разсъждения по повод по-голямата й дъщеря не са я развълнували по някакъв начин. Лицето й беше неумолимо. Ставаше въпрос за семейни дела, а не за чувства.

— Така че Ана ще трябва да се оттегли — заповяда чичо ми. — Разваляте играта на Мери. Тя му роди дъщеря и син, а в замяна не сме получили нищо освен няколко имения…

— Както и няколко титли — промърмори Джордж. — И още няколко служби…

— Така е. Не го отричам. И все пак, Ана отнема част от удоволствието му с Мери, което иначе тя можеше да му предостави в цялост.

— Той не изпитва удоволствие с Мери — каза Ана злостно. — Той просто е свикнал с нея. Това е нещо различно. Вие сте женен човек, чичо, и би трябвало да го знаете.

Чух как Джордж леко ахна. Чичо се усмихна на Ана и й показа своята хищна усмивка.

— Благодаря ви, мистрес Ана — отвърна той. — Вашето остроумие би било по на място, ако се намирахте още във Франция. Но след като в момента сте в Англия, бих желал да ви напомня, че от англичанките се очаква да изпълняват заповеди и да изглеждат доволни от това.

Ана се поклони и аз видях, че лицето й бе почервеняло от яд.

— Ще трябва да заминете за Хевър — отсече той.

Тя се стресна.

— Не отново! Какво съм направила?

— Вие сте излишната карта в тестето и не зная как да играя с вас — каза чичо с цинична откровеност.

— Ако ме оставите в двора, мога да накарам краля да ме обикне — обеща тя отчаяно. — Не ме пращайте отново в Хевър! Какво ме очаква там?

Той вдигна ръка.

— Няма да е завинаги — каза той. — Само за Коледа. Съвсем очевидно е, че Хенри е очарован от вас, но не разбирам с какво това ще ни бъде от полза. Не можете да си легнете с него, или поне докато сте все още девойка. Трябва да се омъжите, преди да се озовете в леглото му, а никой мъж с достатъчно ум в главата няма да ви вземе за жена, докато сте фаворитката на краля. Ще настане бъркотия.

Тя прехапа устни, замълча и се поклони леко.

— Благодарна съм ви — процеди тя през зъби. — Не виждам обаче как ще мога да помогна на семейството, ако за Коледа ме пратите сама в Хевър, далеч от кралския двор.

— По този начин ще те махнем от пътя му, за да не пречим на краля да изпълни намерението си. Веднага след като се разведе с Катерина, той ще се ожени за Мери. За Мери с нейните две прекрасни дечица. Една-единствена церемония ще му бъде достатъчна, за да се сдобие и с жена, и с наследник. А ти някак не се вписваш в плановете ни, Ана.

— Затова сте решили да ме заличите от картината? — попита тя. — За кого се имате сега? За Холбайн?

— Внимавайте с езика — намеси се строго майка ми.

— Ще ви намеря съпруг — обеща чичо. — Ако не в Англия, то във Франция. Само да стане кралица на Англия, Мери ще ви уреди и съпруг. Ще можете и вие да опитате късмета си.

Ноктите на Ана се впиха в стиснатите й длани.