Другата Болейн

— Да — казах аз. — Исках да дойда да те видя по-рано, но не ми позволиха. Липсваше ми, дъще моя. Исках да бъдеш с мен.

Тя погледна към прислужницата, която държеше ръката й. Тя стисна ръката й, за да я накара да отговори.

— Да, майко — каза тя приглушено.

— Помниш ли ме изобщо? — попитах аз. Всеки, който беше наблизо, можеше да долови болката в гласа ми. Катерина се обърна към слугинята, после пак към мен. Устната й потрепери, лицето й се сбръчка и тя избухна в плач.

— О, Боже — каза Джордж отегчено. Хвана ме здраво за лакътя и ме повлече през прага вътре, в нашия дом, после ме побутна към голямата зала. Огънят гореше, независимо, че беше разгарът на лятото, и на големия стол пред камината седеше баба Болейн.

— Как си? — каза Джордж сухо. Той се обърна към слугите, които ни бяха последвали в залата. — Вън. Захващайте се за работа — нареди той кратко.

— Какво й е на Мери? — попита го баба.

— Прилоша й от горещината и от слънцето — каза наслуки Джордж. — И от язденето. Толкова скоро след като е родила.

— Това ли е всичко? — попита тя кисело.

Джордж изчака да седна на един стол и сам се отпусна на съседния.

— Освен това е жадна — отговори той многозначително. — Подозирам, че умира за чаша вино. Поне за мен това важи със сигурност, мадам.

Грубостта му накара старата дама да се усмихне и да посочи към масивния шкаф зад гърба си. Джордж стана и наля чаша вино за мен и за себе си. Той гаврътна своята и си наля още една.

Потърках лице с обратната страна на дланта си и се огледах.

— Искам да ми доведат Катерина — казах аз.

— Остави — посъветва ме Джордж.

— Тя едва ме позна. Изглежда, че съвсем ме е забравила.

— Ето защо ти казвам да почакаш.

Аз бях готова да споря, но Джордж настоя.

— Когато са чули камбаната, сигурно са я измъкнали от детската стая, облекли са я светкавично в най-приличните й дрехи, довели са я долу и са й казали да се държи прилично. Горкото дете вероятно е било уплашено до смърт. Господи, Мери, нима не помниш каква суматоха наставаше, когато ни казваха, че баща ни и майка ни ще дойдат? Беше по-страшно и от нашето първо посещение в двора. Ти повръщаше от ужас, а Ана се разхождаше дни наред, нагласена в най-хубавата си рокля. Посещението на майка ни винаги е всявало ужас у нас. Остави я да се успокои малко, след това отиди тихо в стаята й и седни до нея.

Кимнах на това разумно предложение и се облегнах на стола си.

— Всички добре ли са в кралския двор? — попита старата дама. — Как е синът ми? Как е майка ви?

— Ами — поде Джордж набързо, — баща ни прекара миналия месец във Венеция, по дела около въпроса със съюзничеството. Някакви работи на Уолси. Майка ни е добре, изпълнява задълженията си към кралицата.

— А кралицата добре ли се чувства?

Джордж кимна.

— Тя няма да дойде с двора по време на пътуването това лято. Напоследък страни от живота на кралския двор.

Старата милейди кимна на познатата й история за жена, която бавно крачи към смъртта.

— А кралят? Мери още ли е негова фаворитка?

— Мери или Ана — усмихна се Джордж. — Изглежда, че на краля се нравят момичетата от рода Болейн. Но Мери е все още фаворитката му.

Баба ми насочи острия, бляскав поглед към мен.

— Ти си добро момиче — каза тя одобрително. — За колко време си дошла?

— За седмица — отвърнах. — Толкова ми разрешиха.

— А ти? — обърна се тя към Джордж.

— Струва ми се, че ще поостана няколко дни — каза той безгрижно. — Бях забравил колко е красиво в Хевър през лятото. Може да остана и да придружа Мери обратно, когато дойде време да се връщаме в двора.

— Ще прекарвам по цял ден с децата — предупредих го аз.

— Не се безпокой — усмихна се той. — Няма да се нуждая от компания. Ще пиша. Мисля си, че от мен ще вземе да излезе някой поет.

Последвах съвета на Джордж и не отидох веднага при Катерина, а първо се прибрах в стаичката си. Качих се нагоре по тясното, вито стълбище, измих лицето си в легена с вода, погледнах през малките стъкълца на прозореца към притъмняващите морави в парка около замъка. Мярнах белия силует на една забулена сова и дочух въпросителното й бухане, а после и отговора, който долетя от горичката. Чух как една риба цамбурва долу във водата, видях как започват да блещукат сребристите точици на звездите. Едва тогава се отправих към детската стая на дъщеря си.

Бяха я сложили на столчето й срещу запалената камина, и тя седеше с купичка мляко и хляб в скута, протегнала лъжица към устата си и заслушана в клюките, които слугините си разменяха. Когато ме видяха, те скочиха на крака и Катерина щеше да изтърве купичката си, ако бавачката не я беше хванала бързо. Другата слугиня прибра полите си и мигом изчезна, а бавачката седна до Катерина и се престори, че храни дъщеря ми и следи да не се доближава прекалено близо до огъня.

Седнах и помълчах, докато суматохата не поутихна и не видях, че Катерина изяжда и последната лъжица от вечерята си. Прислужницата взе купичката от ръцете й, аз й направих знак да излезе от стаята и тя си тръгна, без да продума.

Започнах да ровя в джоба на дрехата си.