Другата Болейн

— Нямате ли си собствен дом, в който да идете? — попитах го аз не особено вежливо, когато се връщахме една вечер в замъка, всеки от нас повел по едно пони. Слънцето се скриваше зад оръдейните кули и замъкът изглеждаше приказен, с проблясващи в розово прозорци и с бледото, осеяно с облачета небе над него.

— Баща ми живее в Нортхамптън.

— Вие единственият му син ли сте? — попитах аз.

Той се усмихна на този така съществен въпрос.

— Не, аз съм вторият му син: никаква полза от мен26, милейди. Ала ако мога, ще купя малка ферма в Есекс. Наумил съм си да стана земевладелец и собственик на малка ферма.

— Откъде ще намерите пари за нея? — попитах аз с любопитство. — Няма да забогатеете особено от службата си при чичо ми.

— Плавал съм на кораб и преди няколко години получих скромно възнаграждение. Имам достатъчно като за начало. След това ще си намеря жена, която иска да живее в хубава къщичка сред собствените си земи и да е уверена, че нищичко — дори властта на принцесите или злобата на кралиците — не може да я стигне.

— Кралиците и принцесите винаги могат да стигнат до всекиго — казах аз. — Нали затова са кралици и принцеси.

— Но не и ако човек е твърде дребна риба за тях — каза той. — За нас опасността ще се крие във вашия син. Докато те гледат на него като на престолонаследник, ние никога няма да се изплъзнем от погледите им.

— Ако Ана роди момче, тя ще се откаже от моето — казах аз. Думите му ме подведоха и без дори да си давам сметка за това, моите мисли бяха тръгнали в една посока с неговите, точно както нозете ми пристъпваха в крак с неговите.

— Нещо по-хубаво, тя ще иска той да е далеч от двора. Той ще може да израсне с нас, ние ще го отгледаме и той ще стане дребен провинциален земевладелец. Това съвсем не е лош живот за един мъж. Може би е даже най-доброто, което предлага животът. Аз не обичам кралския двор. Особено през последните няколко години там, човек просто не знае къде се намира.

Ние стигнахме до подвижния мост и помогнахме на децата да слязат от седлата си едно след друго. Катерина и Хенри се затичаха към имението, докато Уилям и аз заведохме понитата им в двора на конюшните. Няколко момчета дойдоха да ги вземат.

— Ще вечеряте ли? — попитах аз небрежно.

— Естествено — каза той, поклони ми се и изчезна.

Едва когато вечерта се озовах в стаята си и коленичих да се помоля, оставяйки съзнанието си да блуждае, както обикновено, осъзнах, че го бях оставила да ми говори така, сякаш аз бях онази жена, която би искала да живее в хубава къщичка сред собствените си земи, и да спи в ложето си до Уилям Стафорд.

Скъпа Мери,

Есента ще прекараме в Ричмънд, а зимата — в Гринич. Кралицата никога вече няма да бъде под един покрив с краля. Тя ще отиде в някогашното имение на Уолси, Мор, в Хартфордшир, и кралят ще й осигури отделен двор там, така че няма да може да се оплаче от лошо отношение.

Ти вече няма да си на служба при нея, а само при мен.

Кралят и аз сме уверени, че папата е ужасен от това, което кралят може да направи с английската църква. Ние сме убедени, че той ще отсъди в наша полза, веднага след като съдът бъде свикан отново през есента. Готвя се за есенна сватба и за коронация скоро след това. Делото ми е почти завършено, нека ми завиждат!

Чичо ни се държи много студено, а херцогът на Съфолк се е настроил срещу мен. Хенри го отпрати от двора за лятото и аз се радвам, че му даде урок. Има твърде много хора, които ме наблюдават и ми завиждат. Искам да бъдеш в Ричмънд, когато пристигна там, Мери. Не можеш да отидеш при кра… Катерина Арагонска в Мор. А също така не можеш да останеш в Хевър. Правя това не само за сина ти, но и за себе си, а ти ще ми помогнеш.

Ана

Есента на 1531

Тази есен, когато се върнах в двора, осъзнах, че кралицата най-сетне беше изоставена. Ана беше убедила Хенри, че вече няма никакъв смисъл да си дава вид на добър съпруг. Те спокойно можеха да разкрият безсрамните си лица пред света и да предизвикат всеки, който би се осмелил да застане срещу тях.