Другата Болейн

Ана носеше рокля от червено кадифе, поръбена с бяла пухкава кожа от сибирска белка. Косата й, тъмна и блестяща като грива на расов жребец, падаше по раменете й, като на момиче в сватбения й ден. Лейди Мери, дъщерята на херцога, държеше почетната мантия, а останалите придворни дами от свитата на Ана — Джейн Паркър, аз и още около десетина дами, всички облечени в най-хубавите си дрехи, я следвахме и стояхме зад гърба й, угоднически мълчаливи, докато кралят уви раменете й с почетния плащ и положи златна коронка на главата й.

По време на банкета двамата с Джордж седнахме един до друг и погледнахме нагоре към сестра си, разположила се до краля.

Той не ме попита дали не изпитвах завист. Отговорът на този въпрос беше твърде ясен, за да се налага да го задава.

— Не познавам друга жена, която да е в състояние да го направи — каза той. — Тя притежава невероятна решителност да заеме трона.

— На мен това винаги ми е липсвало — казах аз. — Всичко, което съм искала от самото си детство насам, е било да не бъда пренебрегвана.

— Е, можеш да забравиш за това — каза Джордж, по братски откровен. — Сега ще бъдеш пренебрегвана до края на живота си. И двамата ще бъдем в сянката й. На всичко, което постигна аз, ще се гледа като на подарък от нея. А ти никога няма да й бъдеш равна. Тя ще е единствената Болейн, за която хората ще са чували и която ще помнят. Ти ще бъдеш без име до края на живота си.

Вниманието ми грабна фразата „без име“. При споменаването й, горчивината ми се изпари и аз се усмихнах.

— Знаеш ли, може би има някаква утеха в това да си без име.

Ние танцувахме до късно, след което Ана разпрати всичките си дами по стаите им, с изключение на мен.

— Отивам при него — каза тя.

Нямаше нужда да обяснява какво има предвид.

— Сигурна ли си? — попитах я аз. — Все още не си омъжена.

— Кранмър ще бъде назначен всеки момент — каза тя. — Аз отивам във Франция като негова придружителка, и Хенри настоява там да се отнасят с мен като с кралица. Той ми даде титлата маркиза и земите, така че не мога да продължавам да го отблъсквам.

— Боже мой, та ти го желаеш! — аз изведнъж разбрах на какво се дължеше нетърпението й. — Да не би да си го обикнала все пак?

— О, не! — възкликна тя нетърпеливо, все едно ставаше въпрос за нещо абсурдно. — Но аз го държах на ръка разстояние толкова дълго, че желанието му граничи с лудостта, а и с мен е същото. Понякога страстта му е събуждала в мен такава страст, а силата, с която ме привлича и начинът, по който дразни тялото ми, са ме довеждали до там, че съм била готова да го направя с някой коняр. Освен това аз имам думата му и вече виждам ясно пътя си към трона. Искам да го направя още сега. Искам да го направя тази нощ.

Аз й налях вода в каната и затоплих чаршаф, с който после да се изсуши.

— Какво ще облечеш?

— Роклята, която носех на танците — каза тя. — Както и коронката. Ще отида при него като кралица.

— По-добре ще е Джордж да те заведе.

— Той идва. Вече му казах.

Тя се изми и взе чаршафа от мен, за да се подсуши. Тялото й, обляно от светлината на огъня и на свещта, беше красиво като на диво животно. На вратата се почука.

— Пусни го да влезе — каза тя.

Аз се поколебах. Тя завързваше полите около кръста си, но като изключим това, бе съвсем гола.

— Давай — каза тя настоятелно.

Аз свих рамене и отворих вратата. Джордж се стъписа от гледката, която представляваше сестра му, с тъмните си коси, падащи на голите й гърди.

— Можеш да влезеш — каза тя. — Почти съм готова.

Той ме погледна потресено и въпросително, влезе в стаята и се отпусна на стола до камината.

Ан, придържайки корсажа си над голите си гърди и корема си, обърна голия си гръб към Джордж, за да я завърже. Той стана и започна да вдява връзките, като ги кръстосваше. При всяко вкарване на връзките в дупките, ръката му докосваше леко кожата й, и аз видях как тя притваря очи от удоволствието, което й доставяше продължителността на тези милувки. Лицето на Джордж бе потъмняло и той й се тросна, докато изпълняваше нареждането й.

— Нещо друго? — попита той. — Да завържа обувките ти вместо теб? Да ги излъскам?

— Не ти ли се иска да ме докоснеш? — подразни го тя. — Аз съм достатъчно добра за краля.

— Достатъчно добра си за някой бордей — каза той безмилостно. — Вземи си наметалото, ако ще идваш.

— Но аз съм привлекателна — започна да му противоречи тя.

Джордж се поколеба.

— Защо, за Бога, ме питаш? На половината придворни им се подкосиха коленете тази вечер. Какво още може да искаш?

— Искам всички — каза тя, без да се усмихва. — Искам да ми кажеш, че аз съм най-добрата, Джордж. Искам ти да го кажеш тук, пред Мери.

Той се засмя приглушено.

— О, старото съперничество — произнесе той отчетливо. — Ана, маркиза на Пемброук, вие сте най-желаната и най-богатата девойка в семейството. Ти засенчи и двама ни с успехите си. Съвсем скоро ще засенчиш и любимия си баща и чичо по гордост и положение. Какво повече искаш?