Другата Болейн

Тя грееше, докато слушаше хвалебствените му слова, но когато той й зададе въпроса, тя изведнъж погледна уплашено, сякаш в миг си спомни ругатните на рибарските съпруги и виковете „Блудница!“ на търговците по пазара.

— Искам всички да го разберат — каза тя.

— Да те отведа ли при краля? — попита Джордж делово.

Ана сложи глава на ръката му и аз видях напрегнатото изражение, което доби лицето му, щом тя се обърна към него и го дари с крива усмивка.

— Не би ли ме отвел по-скоро в твоята спалня?

— Ако ми се искаше да изгубя главата си за кръвосмешение — да.

Тя се засмя тихо и прелъстително, както тя си умееше.

— Добре тогава. При краля. Но запомни, Джордж, че ти си ми подчинен, като всички останали.

Той й се поклони и я изведе от стаята. Чух как минават през залата за аудиенции, и как след това слизат надолу по стълбите, и чаках, докато не чух вратата долу на стълбището да се затваря. Помислих си, че желанието на Ана да е предпочитана от всички трябва да е наистина много силно, щом беше способна да измъчва собствения си брат точно в нощта, когато щеше да се люби с краля.

Тя се върна призори, загърната в дрехите си, точно както аз се прибирах преди. Джордж я доведе и ние заедно я разсъблякохме и я сложихме в леглото. Тя беше твърде изтощена, за да говори.

— Значи си го направила — казах аз със затворени очи.

— Няколко пъти, струва ми се — каза той. — Чаках пред стаята и спях на стола, но ме събуждаха на няколко пъти със стоновете и пъшканията си. Моля те, Боже, нека това им донесе наследник.

— И няма никакво съмнение, че той ще се ожени за нея? Няма ли да му омръзне, след като вече я има?

— Не и през първите шест месеца. Освен това тя също изпитва някакво удоволствие и сега, когато вече няма да й се налага да го отблъсква през цялото време, тя ще бъде по-мила с него, и — моля те, Господи — по-мила с нас.

— Ако е много по-мила с теб, тя ще се окаже и в твоето легло, а не само в леглото на краля.

Джордж се протегна, прозя се и ми се усмихна лениво от височината на целия си ръст.

— Тя беше много разгорещена — каза той. — И нямаше на кого другиго да го излее. Тя беше възбудена, но щом това веднъж утихне, моля те, Господи, нека в корема й има бебе, нека на пръста й има халка, а на главата й — корона. Vivat Ана! Нека завистниците позеленеят от яд — няма връщане назад.

Оставих Ана да спи и си помислих, че можех да се видя с Уилям Стафорд, ако отида в чичовите покои по това време сутринта. Дворът се събуждаше, пътеките, които водеха към кухнята, бяха задръстени с коли, които докарваха наръчи дърва и въглища от горите, плодове и зеленчуци от пазара, и месо, мляко и сирене от фермите. В покоите на чичо ми сред цялото многобройно домакинство цареше суматоха, всички се подготвяха за деня. Прислужничките вече бяха свършили с премитането на залата за аудиенции, а кухненските слуги слагаха дърва в камините и духаха въглените, за да ги разпалят.

Благородниците от свитата на чичо ми обитаваха пет-шест малки стаи до голямата зала, а войниците му спяха в стаята на пазачите. Уилям можеше да бъде навсякъде. Аз преминах през залата за аудиенции и кимнах на неколцината благородници, които познавах и си дадох вид, че чакам да се видя с чичо си или с майка си.

Вратата на стаята на чичо ми се отвори и Джордж излезе забързан от нея.

— О, добре — каза той, като ме видя. — Ана още ли спи?

— Спеше, когато излязох.

— Иди при нея и я разбуди. Кажи й, че духовниците са се подчинили на краля, или поне достатъчно от тях, за да означава това, че сме победили, но Томас Мор е обявил, че се оттегля от поста си. Кралят ще научи за това по време на литургията тази сутрин, когато получи писмото на Мор, но тя трябва да е предупредена. Кралят сигурно ще го приеме тежко.

— Томас Мор? — повторих аз. — Но аз мислех, че той е на наша страна?

Брат ми изпуфтя в отговор на моето невежество.

— Той обеща на краля никога да не коментира публично разтрогването на брака му. Но е очевидно какво мисли, нали така? Той е адвокат и човек на здравата логика и едва ли може да бъде убеден от изкривяването на истината, ако ще зад него да застанат хиляда европейски университети.

— А не искаше ли реформа за църквата? — попитах аз. Не ми беше за първи път да се объркам в океана на политиката, където моето семейство беше в свои води.

— Реформирана църква — да; но не разединена и оглавявана от краля — каза брат ми бързо. — Кой може да знае по-добре от Томас Мор, че кралят не е най-подходящият за глава на църквата? Той го познава от детството му. И никога няма да приеме Хенри за наследник и приемник на свети Петър — брат ми се изсмя отсечено. — Това е смехотворно.

— Смехотворно ли? А аз си мислех, че ние сме „за“.