Другата Болейн

— Само помислете за миг — каза той нежно. Устата му беше така близо до ухото ми, че кичурите коса, които се подаваха изпод шапчицата ми, потрепваха от дъха му. — Можете да бъдете моята любима, можете да ми станете жена. Не можем ли да вземем Катерина? Нали няма да ви я вземат? И веднага щом Ана роди свой син, ще ви върнат и Хенри, нашето момченце.

— Той не е нашето момченце — казах аз, като с големи трудности се позовавах на разума си, докато той ме убеждаваше на ухо с приглушен глас.

— Кой му купи първото пони? Кой му направи първата лодка? Кой го научи да познава времето по слънцето?

— Вие — признах аз. — Ала никой освен нас двамата, няма да вземе това под внимание.

— Той може да го направи.

— Той е само едно малко момченце и няма думата. И Катерина никога няма да има думата за нищо. Тя ще бъде само едно от момичетата Болейн и ще бъде изпратена там, където е необходима.

— Тогава прекъснете този порочен кръг, и с това ще спасим и децата. Откажете се да бъдете просто другата Болейн. Елате и станете мисис Стафорд, единствената и обичана мисис Стафорд, която наистина ще притежава земите си и малката си ферма, в която ще се учи да прави сирене и да скубе пилета.

Аз се разсмях и той веднага хвана ръката ми, притиснал палец към дланта ми и ние стояхме така, хванати за ръце и огрени от слънцето, а аз си мислех, като истинско влюбено момиче: „Това е раят“.

Зад нас се чуха стъпки и аз пуснах ръката му така, сякаш се бях опарила. Слава Богу, беше Джордж, а не онази негова потайна жена. Той премести поглед от пламналото ми лице към безизразното изражение на Уилям и вдигна вежда.

— Сестро?

— Уилям тъкмо казваше, че ловният ми кон си е изкълчил глезена — казах аз първото, което ми дойде наум.

— Превързах го — добави бързо Уилям. — А лейди Кери може да вземе временно някой от кралските коне, докато Джесмънд се оправи. Няма да отнеме повече от ден-два.

— Много добре — каза Джордж. Уилям се поклони и ни остави.

Оставих го да си тръгне. Нямах куража, дори пред Джордж, на когото доверявах всичките си други тайни, да му извикам да се върне. Уилям се отдалечи с малко скована походка, поради неприятната изненада.

Джордж проследи погледа ми.

— Не долавям ли искрица страст, пламнала у лейди Кери? — попита той небрежно.

— Има нещо такова — признах аз.

— Това ли е твоят Никой, който не означава нищо?

Аз се усмихнах печално.

— Да.

— Недей — каза той простичко. — Ана трябва да бъде безупречна от този момент до деня на сватбата си, особено сега, когато е в леглото на краля. Всички ние сме пред погледите на хората. Ако в теб се е породило някакво желание да бъдеш с този мъж, сдържай го, сестричке, защото до момента, в който Ана се омъжи, ние трябва да сме чисти като ангелчета, а тя трябва да е нашият серафим.

— Едва ли можеш да очакваш от мен да се търкулна в плевника с него — възразих аз. — Моята репутация не е по-лоша от на която и да е друга. Със сигурност е по-чиста от твоята.

— Тогава му кажи да престане да те гледа така, сякаш иска да те погълне жива — каза Джордж. — Този мъж е зашеметен.

— О, така ли? — попитах аз разпалено. — О, Джордж, наистина ли?

— Господ да ни е на помощ! Да, страхувам се, че е точно така. Кажи му да запази чувствата си за себе, докато Ана се омъжи и бъде коронясана за кралица на Англия. Тогава можеш да направиш избора си.

В стаята на Ана беше избухнала разправия. Джордж и аз се прибрахме от езда, но замръзнахме по местата си в залата за аудиенции, и заоглеждахме хората от свитата на Хенри и дамите на Ана, които се преструваха изкусно, че не слушат, а в същото време се напрягаха да чуят всяка думичка през масивната врата. Чух побеснелите викове на Ана и недоволното боботене на Хенри.

— За какво са й на нея? За какво? Или тя отново ще дойде тук за Коледа? Нима тя ще заеме мястото ми, а мен ще захвърлите, след като вече бях ваша?

— Ана, за Бога!

— Не! Ако ме обичахте поне малко, нямаше да се налага даже да ви питам! Как бих могла да отида във Франция и да нося нещо друго, а не накитите на кралицата? Какво ще означава това, ако вие ме заведете във Франция като маркиза само с една шепа диаманти?

— Те въобще не са една шепа…

— Но не са кралските накити!

— Ана, част от тях й ги купи баща ми по случай първия й брак и аз нямам нищо общо с тях…

— Имате много общо с тях! Това са накити, принадлежащи на Англия, подарени на кралицата. Ако аз ще стана кралица, то те трябва да ми принадлежат. Ако тя ще продължи да бъде кралица, то нека ги задържи. Избирайте!

Всички чухме разярения глас на Хенри.

— За Бога, жено, какво да направя, за да ви угодя? Вие получихте всички почести, за които може да мечтае една жена! Какво искате сега? Да смъкнете дрехата от гърба й? И шапчицата от главата й?

— Да, искам всичко това, а и то няма да ми стигне! — кресна му Ана в отговор.

Хенри блъсна вратата и тя се отвори, а всички ние започнахме да разговаряме с подчертано оживление, щом го видяхме, и спряхме, за да се поклоним.

— Ще се видим на вечеря — каза той ледено на Ана през рамо.