Другата Болейн

Той отново целуна ръката й и я остави, а аз се приближих и ние двете минахме през прага на нейната спалня. Голямото й легло беше преместено вътре, а по стените висяха огромни гоблени, за да не допускат никакъв шум, светлина или свеж въздух. По пода бяха сложили клончета розмарин за благоухание и лавандула за успокоение. Бяха изнесли всички мебели от стаята, с изключение на една маса и стол за акушерката. Ана трябваше да стои в леглото цял един месец. Бяха запалили огън, въпреки че беше средата на лятото, и в стаята беше задушно. Бяха запалили свещи, така че да може да бродира или да чете, и бяха приготвили бебешката люлка в единия край на леглото.

Ана отстъпи от прага на тъмната душна стая.

— Не мога да вляза тук — това прилича на затвор.

— Ще трае само месец — казах аз. — А може и по-малко.

— Ще се задуша.

— Нищо няма да ти стане. Аз също съм го правила.

— Но аз съм кралицата.

— Толкова повече.

Акушерката дойде и попита:

— Харесва ли ви, ваше величество?

Лицето на Ана пребледня.

— Прилича на затвор.

Акушерката се разсмя и я въведе в стаята.

— Всички така казват. Но почивката ще ви се отрази добре.

— Кажи на Джордж, че искам да го видя малко по-късно — каза ми Ана през рамо. — И му кажи да доведе някой интересен човек. Нямам намерение да стоя тук съвсем сама. Все едно, че съм заключена в Тауър.

— Ще вечеряме заедно — обещах аз. — Ако сега легнеш да си починеш.

След оттеглянето на Ана от двора кралят започна да ловува както преди — всяка сутрин от шест до десет, след което се прибираше да обядва. Следобед той идваше да навести Ана, а вечерта за него се устройваха забавления.

— С кого танцува той? — попита Ана, рязко както винаги, докато лежеше в тъмната стая потна, уморена и натежала.

— С никого по-специално — казах аз. Мадж Шелтън и момичето на Сийморови — Джейн, бяха привлекли вниманието на краля.

Лейди Маргарет Стайн се перчеше пред него с половин дузина нови рокли. Ала всичко това щеше да си остане без значение, ако Ана родеше момче.

— А кой ходи на лов с него?

— Само неговите хора — излъгах аз. Сър Джон Сиймор беше купил на дъщеря си чудесен сив ловен кон. Тя имаше тъмносиня рокля за езда, с която изглеждаше добре на седлото.

Ана ме погледна подозрително.

— Нали ти самата не го преследваш? — попита ме тя подло.

Поклатих глава.

— Нямам желание да променям положението си — казах й аз съвсем честно. Само че внимавах да не мисля за Уилям. Ако допуснех да си представя раменете му или начинът, по който се изтягаше при първите утринни слънчеви лъчи, когато беше още гол, знаех, че страстта ми щеше да бъде изписана по лицето ми. Всеки можеше да я прочете. Бях се отдала твърде много на чувствата си.

— Нали ще следиш краля вместо мен? — настоя Ана. — Нали ще го следиш, Мери?

— Той очаква раждането на сина си, подобно на целия кралски двор — казах аз. — Ако родиш момче, тогава ще си недосегаема. Знаеш го добре.

Тя кимна, затвори очи и се облегна назад на възглавниците.

— Господи, така ми се иска всичко това да свърши — каза тя кисело.

— Амин — отвърнах аз.

Далеч от острия поглед на сестра си, аз можех да прекарвам повече време с Уилям. Мадж Шелтън често отсъстваше от спалнята ни; ние двете имахме неофициално споразумение винаги да чукаме на вратата и ако тя се окажеше заключена отвътре, да се отдалечим незабавно. Мадж беше много младо момиче, но в кралския двор беше пораснала бързо. Тя знаеше, че шансовете й за добър брак зависеха от равновесието между способността й да събуди мъжката страст и умението да го прави така, че да не оставя и петънце да омърси репутацията й. А дворът днес беше много по-разпуснат и отдаден на весел живот, отколкото по времето, когато аз дойдох в него като млада девойка.

Хитрините на Джордж също действаха безотказно. Той, сър Франсис, Уилям Бреретън и Хенри Норис бяха отпуснали юздите сега, когато кралицата я нямаше в двора. Те ходеха на лов с Хенри сутрин, и понякога ги викаха при него и следобед, но през повечето време нямаха какво да правят. Те флиртуваха с придворните дами, измъкваха се по реката към града, и изчезваха по цели нощи, без да дават каквито и да било обяснения. Веднъж го хванах рано сутринта. Гледах слънцето над реката, когато видях една лодка завързана за дворцовия кей, където Джордж се разплащаше с лодкаря, и тихо се приближих по градинската пътечка.

— Джордж — казах аз, като излязох от мястото, където бях застанала сред розите.

Той се стресна.

— Мери! — мислите му веднага скочиха към Ана. — Тя добре ли е?

— Тя е добре. Къде си бил?

Той сви рамене.

— Отидохме да се позабавляваме — каза той. — С няколко приятели на Хенри Норис. Ходихме да потанцуваме, да вечеряме и да поиграем на хазарт.

— Сър Франсис там ли беше?

Той кимна.

— Джордж…

— Не ме упреквай! — каза той бързо. — Никой друг не знае. Ние се прикриваме достатъчно добре.

— Ако кралят разбере, ще бъдеш пратен в изгнание — казах аз глухо.

— Той няма да разбере — каза той. — Знам, че ти си чула, но това са били само клюки на някакъв коняр. Той вече няма да говори. Отстранен е от служба. И с това се сложи край на всичко.