Другата Болейн

— Тя няма да бъде очарована — казах аз, познавайки добре дълбоката сила на егоизма на сестра си. — Но това няма и да й навреди.

— Тогава ще чакаме, докато ни хванат натясно, и тогава ще си признаем — каза той. — А дотогава ще бъдем толкова очарователни, колкото ни е възможно.

Аз се разсмях.

— С краля? — като си помислих, че той искаше да се възползва от уменията си на придворен.

— Един с друг — каза той. — Кой е най-важен за мен на света?

— Аз — казах аз с тиха радост. — Както и ти за мен.

Ние прекарахме нощта в обятията си в малката стаичка на една странноприемница. Когато се събуждах, се обръщах към него и той вече се обръщаше към мен. Спахме прегърнати, сякаш не можехме да понесем мисълта да се разделим, и дори насън не можехме да се отделим един от друг. Когато се събудих на сутринта, той още лежеше върху ми, беше още в мен, и когато се раздвижих под тялото му, почувствах как у него отново се събужда желанието. Затворих очи и се оставих на унеса, докато той ме любеше, докато ранното утринно слънце не проникна с ярките си лъчи през кепенците, а шумът от двора долу ни предупреди, че е време да се завръщаме в двореца.

Той дойде с мен нагоре по реката на малка пътническа лодка, и ме остави на кея, така че да може да продължи надолу по реката, където да слезе и да се върне половин час след мен. Аз си казах, че ще мога да вляза откъм градинската порта и да се промъкна в стаята си навреме, за да се появя на утринната литургия, но когато стигнах до вратата си, Джордж изникна сякаш от нищото и каза:

— Слава Богу, че се върна. Ако бяха минали още час-два, всички щяха да разберат.

— Какво е станало? — попитах аз бързо.

Лицето му беше мрачно.

— Ана е на легло.

— Отивам при нея — казах аз и се затичах надолу по коридора. Почуках на вратата на спалнята на Ана и подадох глава. Тя беше съвсем сама във внушителната стая, бяла и отпаднала в леглото си.

— О, ти ли си — каза тя без особено удоволствие. — Можеш да влезеш.

Влязох вътре и Джордж безшумно затвори вратата зад гърба ни.

— Какво има? — попитах аз.

— Кървя — каза тя кратко. — И ме обзеха силни болки, като при раждане. Мисля, че го губя.

Трудно ми бе да възприема ужасът в думите й. Аз съзнавах болезнено, че съм разчорлена, и че ароматът на Уилям е навсякъде по кожата ми. Пропастта между любовната ми нощ и тази утринна драма ми дойде в повече. Обърнах се към Джордж.

— Трябва да извикаме акушерка — казах аз.

— Не! — изсъска Ана като змия. — Не разбираш ли? Ако извикаме някой, все едно че казваме на целия свят какво се случва. Сега още никой не знае дали съм бременна или не; всичко са само слухове. Не мога да рискувам всички да узнаят, че съм го изгубила.

— Това не е правилно — казах аз на Джордж решително. — Тук става въпрос за дете. Не мога да оставя едно дете да умре заради страха от скандал. Нека да я преместим в някоя задна, малка, най-обикновена стаичка. Ще извикам акушерка и ще й кажа, че това е една от дворцовите прислужници. Жена без положение.

Джордж се поколеба.

— Ако е момиче, не си заслужава риска — каза той. — Ако е още едно момиче, по-добре е да умре.

— За Бога, Джордж! Това е бебе. Човешка душа. То е наша плът и кръв. Разбира се, че трябва да го спасим, ако можем.

Лицето му беше безмилостно и за миг той по нищо не приличаше на моя обичан брат — заприлича на едно от железните лица в кралския двор, които подписваха смъртни присъди на когото им падне, стига да знаеха, че тяхната глава е в безопасност.

— Джордж! — извиках аз. — Ако това е още едно момиче с кръв на Болейн, то тя има право на живот като Ана и като мен.

— Добре — каза той неохотно. — Аз ще преместя Ана. А ти намери акушерка и внимавай да бъдеш дискретна. Кого ще пратиш?

— Уилям — казах аз.

— О, Боже: Уилям! — каза той раздразнено. — Трябва ли да му казваш всичко за нас? Познава ли той акушерки? Как ще ни я намери?

— Ще отиде в градската баня — казах аз невъзмутимо. — Там вероятно имат нужда от акушерки на повикване. И той ще си държи устата затворена, заради любовта си към мен.

Джордж кимна и отиде до леглото. Чух как шепнешком заобяснява нещо на Ана с приглушен нежен глас, после тя му отговори, мърморейки, а аз хукнах от стаята към задната врата на двореца, откъдето всеки момент трябваше да мине Уилям.

Хванах го точно на прага и го изпратих за акушерка. Той се върна след по-малко от час с изненадващо чиста млада жена с малка кесия, пълна с билки и отвари.