Другата Болейн

Плановете на двора за пътуване през лятото отново бяха забавени, докато Ана, в самия център на всички клюки, се движеше доволно сред всички с ръка на корема си и ги оставяше да тънат в догадки. Цялото място гъмжеше от слухове. Придворните тормозеха постоянно Джордж, майка ми и мен с питания дали тя наистина очакваше дете и кога щяла да роди. На никого не му се искаше да е близо до лондонските улици в горещините, когато вилнееше чумата; но мисълта за предстоящото раждане на кралицата и шансовете за успех, които можеше да предостави един самотен крал, бяха много привлекателни.

Доколкото беше известно на всички нас, през лятото трябваше да се преместим в Хамптън Корт, а предложението за пътуване до Франция с цел заздравяване на съюза с Франсоа беше отложено.

Чичо ни свика семейно събрание през май, но не извика Ана, тъй като тя беше вече извън обсега на неговата власт. Въпреки това, подтикната от любопитство, тя изчисли времето за пристигането си в покоите му до последната секунда, така че всички да сме вече настанени и в очакване, когато се появи в стаята. Ана се поспря на прага, изправена гордо, и чичо ни стана от мястото си начело на масата, за да донесе стол, но в момента, в който мястото му се освободи, тя тръгна величествено и с бавна крачка към него и се настани, без изобщо да поблагодари. Аз се изкисках приглушено, и Ана ми се усмихна. Нямаше нищо, което да й се нрави толкова, колкото това да упражнява властта си, с която се беше сдобила на такава висока цена.

— Свиках семейството на събрание, за да разбера какви са плановете ви, ваше величество — каза чичо ми спокойно. — Би ми било от полза да разбера дали действително чакате дете и кога се очаква неговото раждане.

Ана повдигна тъмните си вежди, сякаш въпросът беше нахален.

— И вие задавате този въпрос на мен?

— Смятах да питам сестра ви или майка ви, но след като сте тук, мога да попитам направо вас — каза той. Не изпитваше никакво страхопочитание към Ана. Той бе служил на далеч по-страшни монарси: на бащата на Хенри и на самия Хенри. Бе се изправял срещу атакуваща кавалерия. Ана, независимо от величествения си вид, не можеше да го изплаши.

— През септември — каза тя кратко.

— Ако и този път бъде момиче, той вече ще покаже разочарованието си — отбеляза чичо ми. — Той имаше достатъчно неприятности около признаването на Елизабет за наследница на короната вместо Мери. Тауър е претъпкан с хора, отказали да се отрекат от Мери. Томас Мор и епископ Фишър със сигурност ще се присъединят към тях. Ако вие обаче родите момче, никой няма да може да оспори правата му.

— Момче ще е — каза Ана убедено.

Чичо ми й се усмихна.

— Така се надяваме и всички ние. Кралят ще си намери жена, когато сте бременна в последните месеци — въпреки че Ана изправи глава с желанието да говори, той не оставяше никого да го прекъсва. — Той винаги го прави, Ана. Трябва да се отнасяте по-спокойно към тези неща, а не да му се нахвърляте.

— Аз няма да търпя това — каза тя категорично.

— Ще ви се наложи — каза той, също толкова безкомпромисно.

— Той нито веднъж не е погледнал встрани през всичките тези години, когато ме ухажваше — каза тя. — Нито веднъж.

Чичо ми се изсмя отсечено и аз видях как баща ми се усмихва.

— Ухажването е нещо друго. Все едно, аз съм избрал момичето, което ще го забавлява — каза чичо ми. — Момиче от рода Хауърд.

Почувствах как по кожата ми избива пот. Усетих, че съм пребледняла, когато Джордж внезапно процеди тихо:

— Сядай! — с половин уста.

— Коя? — попита Ана остро.

— Мадж Шелтън — каза чичо.

— О, Мадж — казах аз и сърцето ми се разтуптя с облекчение, а бузите ми поруменяха, когато кръвта се върна в тях. — Това ли момиче…

— Тя ще го занимава и си знае мястото — отсъди баща ми, сякаш не обричаше поредната си племенница на грехопадение и прелюбодейство.

— А вашето влияние няма да отслабне — изсъска Ана.

Чичо ми се усмихна.

— Това, разбира се, е вярно, но вие кого предпочитате? Може би някоя Сиймор? След като знаем със сигурност, че това ще се случи, няма ли да е най-разумно да изберем за целта момиче, което ще се подчинява на нашата воля?

— Зависи от това какво ще й повелявате — отвърна кратко Ана.

— Да го забавлява, докато вие сте се оттеглили — каза той спокойно. — Нищо повече.

— Няма да я оставя да се урежда като негова любовница, няма да я оставя да има най-добрите покои, да носи накити, нови дрехи и да се развява под носа ми — предупреди го Ана.

— Да, вие най-добре от всички жени би трябвало да знаете колко тежко е това за една вярна съпруга — отвърна чичо ми.

Тъмните очи на Ана го стрелнаха. Той се усмихна.

— Мадж ще забавлява краля по време на вашето усамотение, а когато се върнете в двора, тя ще изчезне — обеща той. — Ще се погрижа да си намери добър съпруг и Хенри ще забрави за нея толкова лесно, колкото се е захванал с нея.

Ана барабанеше с пръсти по масата. Всички виждахме, че тя води вътрешна борба.

— Ще ми се да можех да ви вярвам, чичо.