Другата Болейн

На следващата сутрин бях с Катерина и с Ана в покоите на кралицата. Ана шиеше с придворните си дами огромното покривало за олтара и това ми напомни за работата, която всички ние бяхме вършили с кралица Катерина, и безкрайното везане на синьото небе, което сякаш се простираше напред към безкрайността, докато тя чакаше да решат съдбата й. На Катерина, като най-новата и нископоставена сред дамите, й бе позволено само да поръбва огромното правоъгълно покривало, докато останалите придворни бяха или коленичили на пода, или бяха придърпали столовете си, за да работят по основната част на модела. Тяхното сплетничене напомняше гукането на гълъби през лятото, и само гласът на Джейн Паркър се отличаваше сред тях, без да е в съзвучие. Ана държеше игла в ръката си, но се беше облегнала назад, заслушана в музиката, която свиреха. Аз също не бях в настроение за работа. Седнах до прозореца и се загледах към студената градина.

На вратата се почука силно и тя се разтвори. Чичо ми влезе и се заоглежда за Ана. Тя стана на крака.

— Какво има? — попита тя без церемонии.

— Кралицата е мъртва — каза той. Това, че той забрави да я нарече „принцесата в изгнание“ показваше колко беше потресен.

— Мъртва ли?

Той кимна.

Ана поруменя и на лицето й бавно грейна лъчезарна усмивка.

— Благодаря ти, Боже — каза тя лаконично. — Значи всичко свърши.

— Нека Господ бъде милостив към душата й — прошепна Джейн Сиймор.

Очите на Ана блеснаха гневно.

— Нека Господ бъде милостив и към вас, лейди Сиймор, щом забравяте, че тази принцеса в изгнание е жената, която примами девера си, краля, хвана го в клопката на незаконния брак и му донесе много мъка и болка.

Джейн срещна погледа й без да трепне.

— Аз й служех, както и вие — каза тя мило. — Освен това тя беше много добра жена и добра господарка. Естествено е да кажа: „Господ да бъде милостив към душата й“. С ваше разрешение ще отида да се помоля за нея.

Ана изглеждаше така, сякаш би била щастлива да откаже на Джейн, но видя жадния поглед на съпругата на Джордж и си спомни, че всяка разправия ще бъде мигновено разнесена и преувеличена в двора за няколко часа.

— Разбира се — каза тя любезно. — Някой друг би ли желал да отиде на литургия и да се моли с Джейн, докато аз празнувам с краля?

Изборът не беше труден. Джейн Сиймор отиде сама, а ние, останалите, минахме през голямата зала и се упътихме към покоите на краля. Той поздрави Ана с радостен вик, вдигна я от земята и я целуна. Човек не можеше да предположи, че той някога е бил сър Вярно Сърце на своята кралица Катерина. Кой би могъл да предположи, че е умрял най-лютият му враг, а не жената, която го беше обичала предано двадесет и седем години и беше издъхнала, благославяйки го. Той повика церемониалмайстора и му заповяда да организира набързо празненство, което да включва тържествена част и танци. Дворът щеше да се весели, защото една жена, която не беше направила нищо лошо, бе издъхнала сама, далеч от дъщеря си и изоставена от съпруга си. Ана и Хенри щяха да са облечени в жълто: най-веселият и слънчев цвят. Това беше и цветът на траур за кралските особи в Испания, така че това щеше да бъде една хубава шега за сметка на испанския посланик, комуто щеше да се наложи да докладва за двусмислената обида на своя господар — испанския император. Не можах да се насиля и да се усмихна, докато гледах тържеството на Ана и Хенри. Обърнах се и се отправих към вратата. Нечий пръст се заби над лакътя ми и ме спря. Аз се обърнах и видях, че беше чичо ми.

— Оставате — прошепна той тихо.

— Това е позор.

— Да. Възможно е. Но ще останете.

Понечих да се измъкна, но той ме беше хванал здраво.

— Тя беше враг на сестра ви, което значи, че беше и наш враг. Почти ни разгроми. Беше на косъм от победата.

— Защото справедливостта беше на нейна страна — прошепнах му в отговор. — И ние до един го знаехме.

Той ми се усмихна искрено. Моето възмущение истински го забавляваше.

— Права или не, сега тя е мъртва, а сестра ви е кралица, към която вече няма кой да предявява претенции. Испания няма да ни нападне, а папата ще анулира отлъчването. Нейната кауза може действително да е била справедлива, но тя умря заедно с нея. Това, което ни трябва, е син от Ана и тогава всичко идва в наши ръце. Така че оставате тук — и се постарайте да изглеждате весела.