Другата Болейн

Аз покорно застанах до него, докато Хенри и Ана се оттеглиха в нишата на прозореца и заговориха. Нещо в начина, по който бяха доближили главите си, както и в бързата размяна на реплики, даваше да се разбере, че те двамата са най-видните заговорници в цялата страна. Помислих си, че ако Джейн Сиймор можеше да ги види сега, тя щеше да разбере, че този съюз е неразрушим. Когато Хенри пожелаеше да има до себе си някого с ум точно толкова безскрупулен и бърз колкото неговия собствен, той винаги можеше да разчита на Ана. Джейн беше отишла да се моли за мъртвата кралица, а Ана се канеше да танцува на гроба й. Дворът, оставен да се забавлява сам, се разпределяше по малки групички и по двойки, които коментираха помежду си смъртта на кралицата. Уилям, който огледа стаята и видя, че съм застанала до чичо си с намусено лице, дойде при мен да ме извика.

— Тя ще стои тук — каза чичо ми. — Никакви измъквания.

— Тя ще следва собствените си желания — отвърна Уилям. — Няма да позволя да й се заповядва.

Чичо ми повдигна вежди.

— Каква чудата съпруга.

— Такава, каквато на мен ми харесва — каза Уилям. Той се обърна към мен. — Искаш ли да останеш или да си тръгнем?

— Засега ще остана — отстъпих аз. — Но няма да танцувам. Това скверни паметта й и аз не желая да участвам.

Джейн Паркър се показа зад рамото на Уилям.

— Казват, че е била отровена — каза тя. — Принцесата в изгнание. Казват, че умряла внезапно и в страшни мъки, и че са й сложили нещо в храната. Кой според вас би бил способен на такова нещо?

И тримата старателно избягвахме да погледнем към кралската двойка: двамата души, които повече от всички други на света биха имали полза от смъртта на Катерина.

— Това е възмутителна клевета. На ваше място не бих я повтарял — посъветва я чичо ми.

— Вече целият двор го знае — защити се тя. — Всеки пита дали е била отровена и кой го е направил.

— Тогава им отговаряйте, че не е била отровена, а е издъхнала от мъка и разкаяние — отвърна чичо ми. — Точно както вярвам, че някои жени могат да умрат от злословие. Особено ако злословията са по адрес на могъщо семейство.

— Аз съм част от това семейство — припомни му Джейн.

— Все забравям — отвърна й чичо. — Толкова рядко ви виждаме до Джордж и толкова рядко правите нещо в полза на това семейство, че понякога напълно забравям, че сме роднини.

Тя издържа на погледа му само за миг, после сведе очи.

— Щях да прекарвам повече време с Джордж, ако той не беше постоянно със сестра си — каза тя тихо.

— С Мери? — чичо се престори на недоумяващ.

Тя вдигна глава.

— С кралицата. Те са неразделни.

— Защото той знае, че трябва да служи на кралицата и на семейството. Вие също трябва да бъдете винаги на негово разположение.

— Не смятам, че той иска която и да е жена на свое разположение — разбунтува се тя. — За него не съществува друга жена освен самата кралица. Той е или с нея, или със сър Франсис.

Аз замръзнах. Не смеех да погледна към Уилям.

— Ваш дълг е да бъдете на негово разположение, независимо от това дали той го изисква от вас или не — каза чичо ми безразлично.

За миг помислих, че Джейн ще му отвърне, но вместо това тя го дари с една от своите коварни усмивки и се отдалечи.

Ана ме извика в стаята си преди вечеря. Тя веднага забеляза, че не бях облечена в жълто за веселбата.

— По-добре побързай — каза тя.

— Няма да дойда.

За миг помислих, че ще опита да се наложи, но тя предпочете да избегне караницата.

— О, много добре — каза тя. — Но кажи на всички, че си болна. Не искам да задават въпроси.

Тя се погледна в огледалото.

— Личи ли ми? — попита тя. — Този път съм напълняла повече отколкото предишните пъти. Това означава, че бебето расте добре, нали? И че е силно?

— Да — казах аз, за да й вдъхна увереност. — Ти също изглеждаш добре.

Тя се настани пред огледалото.

— Среши косите ми. Никой не може да прави това като теб.

Аз свалих жълтата й качулка и издърпах гъстите й блестящи коси назад към раменете й. Тя имаше две сребърни четки, и аз използвах последователно и двете, сякаш причесвах кон. Ана отметна глава назад и се отдаде на насладата.

— Той трябва да е силен — каза тя. — Никой не знае през какво съм минала, за да се сдобия с това бебе, Мери. Никой няма и да узнае.

В миг почувствах как ръцете ми натежават и стават неумели. Помислих си за вещиците, към чиито съвети може би бе прибягвала и за заклинанията, които сигурно беше правила.

— Той трябва да стане велик английски принц — каза тя тихо. — Защото аз отидох до самите адски порти, за да го взема. Никога няма да разбереш как.

— Тогава не ми казвай — казах аз боязливо.

Тя се изсмя отривисто.

— О, да. Вдигни поли и избягай от тинята, в която съм затънала, малка сестричке. Но аз съм се осмелила да извърша такива неща за страната си, каквито не си виждала и насън.

Насилих се да продължа да реша косите й.

— Сигурна съм в това — казах аз успокояващо.

Тя млъкна за миг, после изведнъж отвори очите си.

— Почувствах го — каза тя и в гласа й се усещаше истинско изумление. — Мери, изведнъж го почувствах.

— Какво почувства?

— Точно преди малко го усетих. Бебето. То се размърда.

— Къде — попитах. — Покажи ми.