Другата Болейн

— Знам, че Хенри трябва да остане с монасите от цистерианския орден и с другите момчета, докато кралицата не го повика в двора.

— Да — казах аз и стиснах зъби.

— Чудех се: не мога ли да дойда в двора с вас? Аз съм почти на дванадесет.

— На единадесет си.

— Това значи почти на дванадесет. Ти на колко години беше, когато замина оттук?

Аз направих гримаса.

— Бях на четири. Това е нещо, което винаги съм искала да ти спестя. Плаках всяка нощ, докато не станах на пет.

— Но сега аз съм почти на дванадесет.

Аз се усмихнах на нейната настоятелност.

— Права си. Трябва да дойдеш в кралския двор. Аз ще бъда там, за да те пазя. Ана може да ти намери място като придворна дама, а Уилям също ще те защитава.

Мислех за разврата в двора, за това как едно ново момиче от рода Болейн щеше да стане център на вниманието, как деликатната хубост на дъщеря ми беше на по-сигурно място в провинцията, отколкото в палатите на Хенри.

— Предполагам, че и това ще трябва да се случи — казах аз. — Но все пак ни трябва разрешението на чичо Хауърд. Ако той каже „да“, ти можеш да дойдеш с мен и Уилям следващата седмица.

Лицето й се озари. Тя запляска с ръце.

— Ще имам ли нови дрехи?

— Предполагам.

— А може ли да имам нов кон? Ще трябва да ходя на лов, нали?

Започнах да изброявам нещата на пръстите си.

— Четири нови рокли, нов кон. Нещо друго?

— Шапчици и пелерина. Старата ми е много захабена. Излиняла е вече.

— Шапчици. Пелерина.

— Това е всичко — каза тя, останала без дъх.

— Мисля, че ще можем да се справим с това — казах аз. — Но запомни, лейди Катерина. Дворът невинаги е добро място за една млада девойка, особено за хубава млада девойка. Ще очаквам да се държиш така, както ти се нареди и ако се случи някой да флиртува с теб или да ти праща любовни писма, ще трябва да ми кажеш. Няма да допусна да дойдеш в двора и някой да разбие сърцето ти.

— О, не! — тя танцуваше из стаята като придворен шут. — Не. Ще направя всичко, което ми кажеш, само ми кажи какво да правя, и аз ще го направя. Освен това не смятам, че някой изобщо ще ме забележи.

Полите й се увиха около слабото й телце, а кестенявите й коси се разпиляха. Аз й се усмихнах.

— О, ще те забележат — казах аз горчиво. — Ще те забележат, дъще моя.

Зимата на 1356

Радвах се повече отвсякога на дванадесетте празнични коледни дни. Ана чакаше дете и грееше от здраве и самоувереност, а Уилям — моят признат съпруг — седеше до мен. Аз имах бебе в люлката и красива дъщеря в двора. Ана каза, че за коледните празници в двора може да дойде и Хенри. Когато седнах на вечеря в дванадесетата нощ, аз виждах сестра си на английския престол и роднините си из цялата зала, насядали на най-хубавите маси.

— Изглеждаш радостна — каза Уилям, заемайки мястото си срещу мен за танца.

— Радостна съм — казах аз. — Като че ли най-накрая изглежда, че Болейн са там, където винаги са искали да бъдат и могат да се наслаждават на момента.

Той погледна натам, където Ана беше повела дамите да заемат местата си в сложната фигура на танца.

— Дете ли чака? — попита той много тихо.

— Да — прошепнах в отговор. — Как разбра?

— По очите й — каза той. — Освен това единствено в такова състояние тя успява да се държи прилично с Джейн Сиймор.

Аз се разсмях на думите му и огледах кръга от танцуващи и погледа ми се спря там, където Джейн, бледа и непорочна в златистожълтата си рокля чакаше със сведени очи своя ред да танцува. Когато тя пристъпи напред, в центъра на кръга, кралят я гледаше така, сякаш би я погълнал на място, като пудинг с глазура от марципан.

— Тя е истински ангел — отбеляза Уилям.

— Тя е една змия в тревата — казах аз упорито. — А ти по-добре изтрий това изражение от лицето си, защото няма да го търпя.

— Ана го търпи — каза той предизвикателно.

— Не по свое желание, повярвай ми.

— Някой ден тя ще падне в собствената си клопка — обяви Уилям. — Един ден той ще се измори от нейните настроения, и жена като Джейн Сиймор ще се окаже една приятна почивка за него.

Поклатих глава.

— Тя ще го отегчи до смърт за не повече от седмица — казах аз. — Той е крал. Обича лова, турнирите и забавленията. Само едно момиче от рода Хауърд може да му достави такава тръпка. Виж ни само.

Погледът на Уилям се спря последователно на Ана, на Мадж Шелтън, на мен и накрая на Катерина Кери, моята хубава дъщеря, която седеше и гледаше танцьорите, а начинът, по който извръщаше глава беше огледално копие на Аниния кокетлив жест.

Уилям се усмихна.

— Колко мъдро от моя страна да откъсна цветчето сред това изобилие — каза той. — Най-добрата Болейн.