Другата Болейн

— Хората ще кажат, че тя има някакъв грях на душата си, че е сключила договор с дявола или че е правила магии — каза той унило. — Не се нахвърляй на мен, Мери. Ти самата би казала същото. Мислех си, че може би тя трябва да се изповяда или да тръгне на поклонение и да пречисти някак съвестта си. Не знам, откъде да знам? Аз дори не искам да знам. Но тя трябва да е направила нещо ужасно и нередно, нали?

Обърнах се на пети и бавно се отдалечих. Уилям ме задържа.

— Сигурно и ти се чудиш…

Аз поклатих глава.

— Никога — казах аз решително. — Не знам и половината от това, което е направила, за да стане кралица. Нямам и представа какво може да е правила, за да зачене син. Не знам и не искам да знам.

Ние вървяхме известно време в мълчание. Уилям погледна извърнатото ми настрани лице.

— Ако тя никога не се сдобие със собствен син, ще задържи твоя — каза той, отгатвайки за какво си мисля.

— Знам това! — казах аз тихо и тъжно. Притиснах по-силно бебето в обятията си.

Дворът щеше да поеме на път тази седмица и тогава щяха да ме пуснат да отида и да видя децата си — веднага, щом всички заминеха. По време на суетенето около опаковането и организирането на лятното пътуване, аз се чувствах като акробат, танцуващ сред яйца, и все се страхувах да не направя нещо, та да настроя кралицата срещу себе си.

Но моят добър късмет не ме напусна и доброто настроение на Ана се задържа. Уилям и аз помахахме за сбогом на кралската свита, когато те заминаха на юг към най-хубавите градчета и величествени имения, които Съсекс, Хампшир, Уилтшир и Дорсет можеха да предложат. Ана беше облечена разкошно в бяло и златно, а Хенри, който яздеше редом, все още имаше величествен вид, особено на гърба на своя едър ловен кон. Ана яздеше кобилата си толкова близо до него, колкото винаги беше яздила през онези лета, само преди две-три години, когато той беше омаян от нея, а тя виждаше осъществяването на мечтата си на една ръка разстояние.

Тя още можеше да го накара да се обърне и да я слуша, още можеше да го разсмее. Тя още можеше да води двора така, сякаш беше младо момиче, излязло на разходка за удоволствие през летния ден. Никой не знаеше какво струваше на Ана да язди с тях и да грее в целия си блясък пред краля, да маха по пътищата с ръка на хората, които я гледаха с горчиво любопитство, но не и с любов. Никой нямаше да узнае това.

Уилям и аз стояхме и махахме с ръка, докато те не се скриха от погледите ни, а после влязохме да намерим дойката и бебето. Веднага щом и последната от стотиците коли потегли от конюшнята надолу по Уест Роуд, ние тръгнахме на юг към Кент, към Хевър, за да прекараме едно лято с децата ми.

Бях си представяла този миг и се бях молила за него всяка нощ на колене, цяла година. Благодаря на Бога, че мълвата не беше стигнала до Кент, и че децата ми така и не узнаха на какъв риск бяхме изложени като семейство. Беше им позволено да получават писма от мен, в които аз им казвах, че съм се омъжила за Уилям и че чакам дете. Бях им казала, че съм родила момиченце и че имаха малка сестричка, и те двамата бяха толкова развълнувани, колкото и аз самата, и копнееха да ме видят така, както и аз копнеех да видя тях.

Те се навъртаха на подвижния мост, когато ние прекосихме парка и аз видях как Катерина дръпна Хенри да стане на крака, след което се затичаха към нас. Катерина беше повдигнала полите си, за да не се оплетат в краката й при тичането, а Хенри я изпреварваше с по-бърза крачка. Свлякох се от коня си и разтворих ръце, за да ги прегърна и двамата, а те се хвърлиха към мен, хванаха ме през кръста и ме прегърнаха здраво.

И двамата бяха пораснали. Плачеше ми се при мисълта колко много бяха пораснали, докато ме нямаше. Хенри ми стигаше до рамото и си личеше, че на ръст и по тегло щеше да стане като баща си Хенри. Катерина почти се беше превърнала в млада жена, висока колкото брат си и грациозна. Тя имаше лешниковите очи на Болейн и тяхната игрива усмивка. Отдалечих я от себе си, за да мога да я разгледам. Нейното тяло добиваше очертанията на жена, а в очите й, които срещнаха моите, се четеше, че тя е почти съзряла. Те ме гледаха ведро и доверчиво.

— О, Катерина, ти ще станеш поредната красавица на рода Болейн — казах аз, а тя почервеня и се сгуши в прегръдките ми.

Уилям слезе от ловния си кон и прегърна Хенри, след което се обърна към Катерина.

— Струва ми се, че трябва да ви целуна ръка — каза той.

Тя се разсмя и се хвърли в прегръдките му.

— Толкова се зарадвах, когато чух, че сте се оженили — каза тя. — Сега „татко“ ли да те наричам?

— Да — каза той уверено, сякаш никога не бе имало каквито и да било съмнения по въпроса. — Освен когато се налага да ми казваш „сър“.

Тя се разхили.

— А бебето?

Аз отидох при дойката, която беше още на мулето си и взех бебето от ръцете й.

— Ето я — казах аз. — Малката ти сестричка.

Катерина веднага я грабна и започна да й гука. Хенри се надвеси над рамото й, за да отметне пеленката и погледна мъничкото личице.

— Колко е мъничка — каза той.

— Тя много порасна — казах аз. — Когато се роди, беше наистина мъничка.