Другата Болейн

— Много ли плаче? — попита Хенри.

Аз се усмихнах.

— Не чак толкова. Не и като теб. Ти беше истински ревльо.

Той веднага се усмихна смръщено с неговата момчешка усмивка.

— Наистина ли съм бил такъв?

— Да, ужасен, при това.

— Все още си — каза Катерина с превъзходството на по-голямата сестра.

— Не съм — отговори й той. — Все едно. Майко и ъ… татко, ще влезете ли вътре? Вечерята ви скоро ще е готова. Не знаехме по кое време ще пристигнете.

Уилям се обърна към къщата и сложи ръка на рамото на Хенри.

— А ти ми разкажи как върви учението — прикани го той. — Казаха ми, че с теб се занимавал някакъв монах от цистерианския орден. Освен на латински, учат ли те на старогръцки?

Катерина изостана малко.

— Може ли да я понося?

— Можеш да я държиш и цял ден — усмихнах й се аз. — Дойката й ще бъде доволна да си почине.

— А тя ще се събуди ли скоро? — попита Катерина, като надзърташе внимателно към малкото вързопче.

— Да — уверих я аз. — И тогава ще видиш очичките й. Те са тъмносини. Много са красиви. И може би ще ти се усмихне.

Есента на 1535

От Ана получих само едно писмо през есента:

Скъпа сестро,

Ние ходим на лов със соколи — дивечът е добър. Кралят е доволен от ездата и си купи нов ловен кон на невероятно ниска цена. Времето, прекарано със семейство Сиймор в Улфхол, се оказа прекрасно, а Джейн беше пред погледите ни през по-голямата част от времето, както подобава на дъщеря на домакините. Нейната любезност може да изкара човек от нерви. Тя се разхожда с краля в градината и му показва билките, които ползвала, за да цери бедняците, показа му бродериите си и домашните си гълъби. Тя гледа и риба в крепостния ров, която идва, за да бъде нахранена. Обича сама да наглежда как приготвят вечерята за баща си, тъй като счита, че е редно жената да прислужва на мъжа. Въобще, нейното очарование не знае граници. Кралят се занася с нея като ученик. Както можеш да се досетиш, аз далеч не съм толкова възхитена, но все пак се усмихвам, знаейки, че козът е в мен — не скрит някъде в ръкава, а в корема ми.

Моля се на Бога този път всичко да е наред. Моля те, Боже. Пиша ти от Уинчестър, а сетне заминаваме за Уиндзор, където очаквам да ме посрещнеш. Ще те искам до себе си през цялото време. Бебето ще се роди следващото лято и всички отново ще бъдем в безопасност. Не казвай на никого — даже на Уилям. Трябва да остане в тайна колкото се може по-дълго, в случай на някакво нещастие. Засега само Джордж знае, а вече и ти. Няма да кажа на краля, докато не мина третия месец. Този път имам всички основания да смятам, че бебето ще е здраво.

Моли се за мен,

Ана

Пъхнах ръка в джоба си, потърсих броеницата и започнах да прехвърлям зърната й през пръстите си и да се моля с цялата си душа този път Ана да износи бебето докрай и да се роди момче. Не смятах, че някой от нас ще успее да се справи с още едно помятане; истината щеше да излезе наяве и нашият късмет нямаше да преодолее поредния неуспех, или самата Ана щеше просто да направи малката крачка от болна амбиция към безумие.

Гледах как прислужницата опакова роклите ми в сандъка за път, за да се завърнем в кралския двор в Уиндзор, когато Катерина почука на вратата ми и влезе в стаята ми.

Аз се усмихнах и тя дойде да седне до мен. Взираше се в токите на обувките си и явно искаше да ми каже нещо.

— Какво има? — попитах аз. — Кажи ми, Кат, изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се задавиш от това, което ти е на устата.

Тя веднага вдигна глава.

— Искам да питам нещо.

— Питай.