Другата Болейн

— Е, нека отидем да вечеряме, дами — каза тя неопределено. Хенри й хвърли поглед през рамо. Тя му подаде ръката си, така величествено, както подобава на испанка и кралица. Той се обърна с любящо и покорно изражение към нея по силата на навика, а аз не можех да измисля как да възвърна предишната си власт над него. Пристъпих зад нея и поправих шлейфа на роклята й, докато тя ставаше тържествено; въпреки пълнотата си, беше красива — и въпреки умората, изписана на лицето й.

— Благодаря ви, мистрес Кери — каза ми тя мило. Поведе ни на вечеря, хванала грациозно съпруга си под ръка; той наведе глава към нея, за да чуе какво му казва, и повече не се обърна, нито ме погледна.

Когато вечерята отиваше към своя край, Джордж ме поздрави, приближавайки се нехайно към масата на кралицата, където бяхме настанени ние, дамите, и ни бяха поднесени вино и бонбони. Той ми донесе захаросана слива.

— Ето нещо сладко за една сладка девойка — каза той и ме целуна по челото.

— О, Джордж — казах аз. — Благодаря ти за бележката.

— Щеше да ме удавиш в отчаяните си вопли — отвърна той. — Първата седмица получих три писма. Толкова ли беше зле?

— Първата седмица — да — обясних му аз. — Но после свикнах. Към края на първия месец животът в провинцията започна да ми се струва приятен.

— Е, всички направихме каквото беше по силите ни, за да облекчим положението ти — каза той.

— Чичо тук ли е? — попитах, като се огледах. — Не го виждам.

— Не, в Лондон е с Уолси. Но той е осведомен за всичко, което се случва, не се безпокой за това. Каза, че ще чака вести от теб и че разчита на доброто ти поведение.

Джейн Паркър се наклони през масата.

— Придворна дама ли смятате да ставате? — попита тя Джордж. — Седнали сте на нашата маса и на стол, предназначен за дами.

Джордж стана неохотно.

— Извинете ме, дами. Не исках да се натрапвам.

Поне шест-седем дами започнаха да го уверяват, че не се натрапва. Брат ми беше красив младеж и един от най-ухажваните посетители в покоите на кралицата. Никой освен заядливата му годеница, не възразяваше, че се беше присъединил към нас.

Той й се поклони.

— Лейди Паркър, благодаря за напомнянето, че е време да ви оставя — каза той вежливо, но беше явно раздразнен, независимо от учтивостта в гласа му. Наведе се и ме целуна силно по устните.

— Нека Бог ти прати попътен вятър, малка Мериан — прошепна ми той. — Ти си надеждата на нашето семейство.

Аз хванах ръката му, когато той се канеше да си тръгне.

— Чакай, Джордж, исках да те питам нещо.

Той се обърна.

— Какво?

Дръпнах ръката му, за да се наведе към мен, така че да мога да шепна на ухото му.

— Мислиш ли, че той ме обича?

— О — каза той, като се изправи. — Любов значи.

— Е, как смяташ?

Той сви рамене.

— Какво е любов? По цели дни пишем поеми за нея, по цели нощи пеем песни в нейна чест, но проклет да съм, ако знам дали такова нещо съществува.

— О, Джордж!

— Той те желае, това мога да ти кажа със сигурност. Готов е на известни жертви, за да те има. Ако това означава, че те обича, тогава — да, обича те.

— Това ми е достатъчно — казах аз с тихо задоволство. — Иска ме и е готов на известни жертви, за да ме има. Това ми звучи като любов.

Красивият ми брат ми се поклони.

— Щом така казваш, Мери. Щом като това те прави щастлива.

Той се изправи и веднага отстъпи назад.

— Ваше величество.

Кралят застана пред мен.

— Джордж, не мога да ви позволя да прекарате цялата вечер в разговори със сестра си — карате целия двор да ви завижда.

— Зная — каза Джордж с цялото очарование на кавалер, на което беше способен. — Какво друго може да иска човек освен две красиви сестри?

— Помислих, че ще е ви е приятно да потанцуваме — каза кралят. — Ще поведете ли с мистрес Болейн? А мистрес Кери оставете на мен.

— С удоволствие — каза Джордж. Без да се оглежда за нея, той само щракна с пръсти, и чевръста като всякога, Ана се появи до него.

— Да танцуваме — каза той кратко.

Кралят махна с ръка, музикантите засвириха бърз селски танц, ние се хванахме един за друг в кръг от осем души и танцувахме плавно първо в едната посока, после в другата. В противоположния край на кръга видях обичаното лице на Джордж и лицето на Ана до него, с лъснала полирана усмивка. Тя изглеждаше така, сякаш се бе вглъбила в изучаването на нова книга. Следеше настроението на краля така съсредоточено, както би изучавала някой псалтир. Поглеждаше ту него, ту мен, сякаш се опитваше да измери степента на желанието му. Но заниманията й не се изчерпваха с това — без да обръща глава, тя изучаваше и настроението на кралицата, като се опитваше да си даде сметка какво виждаше и чувстваше тя.