Другата Болейн

Усмихнах се на себе си. С нея Ана си беше намерила майстора. Никой не можеше да разгадае какво се криеше под маската на кралицата — испанка. Ана беше придворна, много по-обиграна придворна дама от всички останали, но беше от ниско потекло. Кралица Катерина беше родена принцеса. От момента, в който е започнала да говори, тя е била приучавана да не дава воля на чувствата си. От момента, в който се е научила да върви, са я инструктирали да пристъпва с грация и да говори вежливо и с богати, и с бедни, защото никога не се знае кога човек ще се нуждае от едните, и кога — от другите. Кралица Катерина е била действаща фигура в един богат и изпълнен с интриги двор, преди Ана още да се беше родила.

Ана можеше да изучава кралицата, както и въздействието на моята близост с краля върху нея — ние бяхме слели погледи и желанието беше изписано на лицата ни. Ана можеше да изучава всичко това на воля; ала по лицето на кралицата не се появи и сянка от нещо друго освен учтив интерес. Тя ръкопляскаше в края на всеки танц и един-два пъти ни поздрави за изпълнението. Тогава, някак изведнъж, танцът свърши, а Хенри и аз останахме сами — без музикален съпровод, без други двойки наоколо, които да ни скрият. Ние бяхме съвсем сами, пред погледите на всички, още стиснали ръце и впили погледите си един в друг, смълчани, обезсилени от присъствието на другия. Струваше ни се, че можем да стоим така цяла вечност.

— Браво — каза кралицата, без да трепне; в гласа й се долавяше единствено спокойната й увереност. — Красиво изпълнение.

— Той ще нареди да те повикат — каза Ана същата нощ, когато се събличахме в стаята. Тя съблече роклята си, сложи я внимателно на раклата в единия край на леглото; сложи шапчицата си в другия край и подреди обувките си една до друга под леглото. Облече нощница и седна пред огледалото да реши косите си.

Подаде ми четката, и докато аз приглаждах косите й до кръста, тя притвори очи.

— Може да те извика сега, а може и утре през деня. И ти ще отидеш.

— Разбира се, че ще отида — отвърнах.

— Все пак не забравяй коя си — предупреди ме Ана. — Не го оставяй да го направи зад вратата или някъде скришно и набързо. Настоявай да сте в покоите, и настоявай за хубаво легло.

— Ще видя.

— Важно е — предупреди ме отново тя. — Ако разбере, че може да те обладае като някоя уличница, тогава ще го направи и ще те забрави. Ако питаш мен, трябва да го държиш още малко в очакване. Иначе ще му се сториш твърде лесна и няма да те поиска повече от веднъж-два пъти.

Аз хванах меките й кичури и се заех да ги сплитам.

— Ох — оплака се тя. — Скубеш ме.

— А ти се дърпаш — отвърнах й аз. — Остави ме да продължа по моя начин, Ана. Засега не се справям зле.

— О, това ли било — тя присви рамене и се усмихна на отражението си в огледалото. — Всяка жена може да привлече един мъж. Номерът е да го задържиш.

Почукването на вратата стресна и двете ни. Черните очи на Ана се впиха в огледалото, следейки моето безизразно лице, което я гледаше в отговор.

— Дали не е кралят?

Аз вече отварях вратата.

Там беше Джордж, облечен в червения кадифен жакет, с който беше на вечерята, а фината бяла ленена риза проблясваше през прорезите на дрехата му. Смуглото му лице и тъмните му коси бяха увенчани от черна шапка, обшита с перли.

— Vivat! Vivat Marianne!13 — той се шмугна бързо вътре и затвори вратата зад себе си. — Той ме помоли да ти предам поканата му да изпиете чаша вино заедно. Трябва да ви поднеса извинения за късния час на моето посещение, но венецианският посланик едва сега си тръгна. Не говориха за нищо друго освен за война с Франция, и сега той пламенно защитава Англия, Хенри и свети Георги. Трябва да поясня, че ти си свободна да направиш своя избор. Можеш само да изпиеш чаша вино с него и да се върнеш в леглото си. Ти си господарка на самата себе си.

— Обявил ли е цената? — попита Ана.

Лицето на Джордж доби високомерно изражение и той повдигна едната си вежда.

— Нека покажем малко изисканост — упрекна я той. — Той не я купува открито. Само я кани на чаша вино. По-късно ще определим цената.

Аз заопипвах главата си.

— Шапчицата ми! — възкликнах. — Ана, бързо! Сплети косите ми.

Тя поклати глава.

— Отиди така — отвърна тя. — С коса, разпусната по раменете. Приличаш на девственица в деня на сватбата. Не съм ли права, Джордж? А той точно това иска.

Той потвърди.

— Прекрасна е. Разхлаби малко корсажа й.

— Предполага се, че тя е дама.

— Поне малко — настоя той. — Мъжът обича да оглежда новите си покупки.

Ана разхлаби малко връзките на корсажа ми откъм гърба, докато предната част не падна по-свободно. После го дръпна надолу към талията, така че да привлича повече погледа. Джордж кимна.

— Безупречно.

Тя отстъпи крачка назад и ме огледа така критично, както баща ми оглеждаше кобилата, която се готвеше да прати при жребец.

— Още нещо?

Джордж поклати отрицателно с глава.

— По-добре да се подмие — реши Ана неочаквано. — Поне под мишниците и отдолу.

Аз се канех да се обърна към Джордж за помощ, но той започна да кима угрижено, като същински фермер.