Дъщерите на мрака

- Джейд, това е сестра ми. - Марк каза отново, сякаш бързайки да установи това. - Името й е Мари-Линет. Тя няма да те нарани. Мер, кажи й че няма да я нараниш.

Да я нараня? Мари-Линет нямаше идея за какво говореше той и не искаше да знае.

И това момиче беше странно красиво като другите, и нещо в очите й - те не бяха обикновено зелени, бяха почти сребърни - накара кожата на Мари-Линет да настръхне.

- Здравей. - каза Джейд.

- Здравей. Добре, Марк, хайде. Трябва да тръгваме. Веднага.

Тя очакваше той да се съгласи моментално. Той беше този, който не искаше да идва, а сега, ето го тук с най-ужасния му кошмар - момиче. Но вместо това, той каза:

- Чу ли този вик? Можеш ли да ми кажеш от къде дойде?

- Какъв вик? Аз бях вътре. Хайде. - Мари-Линет хвана ръката на Марк, но след като той беше толкова силен, колкото беше и тя, не можа да го помръдне. - Може би чух нещо. Не обърнах внимание. - тя беше оглеждала отчаяно Викторианския хол, бърборейки лъжи как семейството й знаело къде е отишла тази нощ и я очаквали скоро. Как баща й и мащехата й били толкова добри приятели с г-жа Бърдок и как я чакали да се върне вкъщи, за да чуят за плетениците на г-жа Би.

Тя все още не беше сигурна защо я пуснаха. Но по някаква причина, Роуан най-сетне се изправи, давайки на Мари-Линет тържествена, сладка усмивка, и отвори предната врата.

- Знаеш ли, обзалагам се, че е било върколак. - Марк каза на Джейд развълнувано. - Върколак, който е слязъл от Гората Уилмейт.

Джейд се мръщеше.

- Върколак? - тя помисли. - Да, предполагам, че може да е било. Никога преди не съм чувала как звучат. -Тя погледна към Мари-Линет. - Ти това ли мислиш, че е?

- О, разбира се. - Мари-Линет каза, бързайки. - Определено върколак.

Тя трябваше да попита къде беше леля й, помисли си тя внезапно. Беше перфектната възможност да я хване в лъжа.

Ще я питам и тогава тя ще каже нещо - каквото и да е, но не че леля й е отишла на север за малка ваканция по крайбрежието. И тогава ще знам.

Тя не го направи. Просто нямаше куража. Тя не искаше да хваща никого в лъжа, вече - тя само искаше да избяга от тук.

- Марк, моля те...

Той погледна към нея и за първи път изглежда видя, колко разстроена беше тя.

- Ъм... добре. - каза то. А на Джейд: - Виж, защо не влезеш вътре сега? Там ще си в безопасност. И може би... може да дойда отново някога?

Мари-Линет все още го дърпаше, но сега, за нейно облекчение, той най-сетне започна да се движи. Мари-Линет се запъти към боровинковите храсти, през които дойде.

- Защо не минете от там? Нещо като пътека е. - Джейд каза, сочейки. Марк моментално тръгна натам, взимайки Мари-Линет със себе си, и тя видя удобна пътечка между храстите в края на градината. Тя никога нямаше да я види, ако не беше знаела какво да търси.

Когато стигнаха оградата, Марк се обърна и погледна назад. Мари-Линет се обърна също.

Оттук Джейд беше само тъмен силует на светлината от лампата, но косата й, блестяща от отзад, приличаше на сребърно сияние. То блестеше около нея.

Мари-Линет чу как Марк спотаява дъха си.

- И двамата да се върнете скоро. - Джейд каза сърдечно. - да ни помогнете да издоим козите, както ни каза леля Опал. Тя ни даде много стриктни заповеди, преди да замине на ваканция.

Мари-Линет беше слисана.

Тя се обърна и погледна назад, главата й се въртеше. Когато стигнаха до пътя, тя каза:

- Марк, какво стана, когато отиде в градината?

Марк изглеждаше замислен.

- Какво имаш предвид под “какво стана”? Нищо не стана.

- Огледа ли разровеното място?

- Не. - Марк каза късо. - Джейд беше в градината, когато отидох там. Нямаше как да огледам каквото и да е било.

- Марк... тя беше ли там през цялото време? Джейд? Тя влезе ли в къщата? Или някой от другите момичета излезе ли?

Марк изсумтя.

- Дори не знам как изглеждат другите момичета. Единствената която видях, беше Джейд и тя беше там през цялото време. - той я погледна мрачно.

- Не си все още настроена на криминална вълна, нали?

Мари-Линет не отговори. Тя се опитваше да събере разпилените си мисли.

Не мога да повярвам. Но тя го каза. Нареждания за козите. Преди леля й да отиде на ваканция. Но Роуан не знаеше за козите преди да й кажа. Мога да се закълна, че не знаеше. И аз бях толкова сигурна, че тя ме мотаеше с всичко това за ваканцията... Добре, може и да съм грешала. Но това не значи, че Роуан казваше истината. Може би са измислили историята преди тази нощ и Роуан е просто некадърна актриса. Или може би...

- Марк, това ще ти прозвучи лудо... но Джейд нямаше мобилен телефон или нещо подобно, нали?

Марк замръзна и погледна към Мари-Линет бавно и този поглед казваше много повече от думите му.

- Мари-Линет, какво не е наред с теб?

- Роуан и Кастрел ми казаха, че г-жа Би е на ваканция. Че тя внезапно решила да отиде на ваканция, когато те пристигнали в града.

- И? Джейд каза същото нещо.

- Марк, г-жа Би живее тук от десет години и тя никога не е заминавала на ваканция. Никога. Как ще отиде сега, когато племениците й тъкмо се преместиха да живеят при нея?

- Може би защото те ще могат да пазят къщата, докато я няма. - Марк каза с поразяваща логика.