Дъщерите на мрака

Точно каквото беше казала Роуан. Внезапно чувство на параноя обля Мари-Линет, като някой, който осъзнава, че всички около него са заговорници, всички в една конспирация. Тя щеше да му каже за козите, но сега не искаше.

О, осъзнай се момиче. Дори Марк мислеше логично. Най-малкото, което можеше да направиш, е поне да мислиш рационално преди да отидеш при шериф Акърс.

Фактът е че, Мари-Линет си каза, напълно честно, че се паникьоса. Имаше предчувствие за тези момичета по някаква причина, и след това напълно забрави логиката. Дори не намери някакви доказателства. Избяга. Едва ли можеше да отиде при шерифа и да каже, че смяташе момичетата за подозрителни, защото Роуан е имала зловещи крака. Нямаше никакви доказателства.

Нищо освен... Тя изръмжа вътрешно.

- Всичко опира до това, което е в градината. - каза тя на глас.

Марк, който беше вървял до нея мълчейки, сега спря.

- Какво?

- Всичко опира до това, отново. - Мари-Линет каза със затворени очи. - Трябваше само да погледна онова разровено място, когато имах възможност, дори и Джейд да ме беше видяла. Това е единственото истинско доказателство... затова трябва да видя какво има там.

Марк клатеше главата си.

- Виж сега...

- Трябва да се върна. Не тази нощ. Много съм уморена. Но утре. Марк, трябва да го проверя преди да отида при шериф Акърс.

Марк експлодира.

- Преди да направиш какво? - изкрещя той, достатъчно шумно, за да се чуе ехо. - За какво говориш, да ходиш при шерифа?

Мари-Линет го зяпна. Тя не беше осъзнала колко различна беше гледната точка на Марк от нейната. Защо, помисли си тя, защо той...

- Искаше да провериш къде е г-жа Би, затова проверихме къде е г-жа Би. - каза Марк. - Те ни казаха къде е. И ти видя Джейд. Знам, че е малко различна, тя както ти каза за г-жа Би - тя е ексцентрична. Но приличаше ли на такъв човек, който би наранил някого? Е, изглеждаше ли?

Защо той е влюбен в нея, Мари-Линет си помисли. Или поне много я харесва. Марк харесва момиче.

Сега тя беше наистина объркана.

Това можеше да е толкова добре за него, само ако момичето не беше побъркано. Е, може би даже ако момичето беше лудо, но да не беше толкова лудо. И в двата случая, Мари-Линет не можеше да настрои полицията срещу новата приятелка на Марк, освен ако нямаше доказателства.

Чудя се дали тя го харесва също?, помисли си. Те определено изглежда, че се предпазваха, когато се появих.

- Не, прав си. - каза тя на глас, радваше се, че тази нощ беше лъгала. - Тя не прилича на такъв човек, който би наранил някой. Нека просто оставим темата намира.

С теб. А утре вечерта, когато мислиш, че гледам звездите, ще се промъкна там. Този път ще си донеса моя собствена лопата. И може би голяма пръчка, с която да гоня върколаците.

- Наистина ли мислиш, че чу върколак там? - попита тя, за да смени темата.

- Ъм... може би. - Марк бавно започна да губи намръщеното си изражение. - Беше нещо странно. Нещо, което никога преди не съм чувал. Значи ще забравиш всички тези луди неща, свързани с г-жа Би, нали?

- Аз, ще ги забравя. - Ще съм наред, Мари-Линет си мислеше. Този път няма да се панирам, ще се уверя, че не са ме видели. Освен това, ако щяха да ме убиват, щяха да го направят тази нощ, нали?

- Може би сме чули вика на Саскуоч. - каза Марк.

Глава шеста

- Защо просто не я убихме!? - Кастрел попита.

Роуан и Джейд се спогледаха. Имаше малко неща върху, които те се съгласяваха, но едно от тях определено беше Кастрел.

- Първо, съгласихме се ,да не правим това тук. Не използваме силите си...

- И не се храним с хора. Или ги убиваме. - Кастрел довърши изречението монотонно. - Но ти вече използва силите си тази нощ, повика Джейд.

- Трябваше да й кажа каква история съм разказала за леля Опал. Всъщност, трябваше да планираме това по-рано. Трябваше да осъзная, че хора ще идват да питат къде е леля Опал!

- Тя е единствената, която пита. Ако я убием...

- Не можем просто да почнем да убиваме хора в новия си дом. - Роуан каза сериозно. - Освен това, тя каза че има семейство, което я чака. И тях ли ще убием?

Кастрел вдигна рамене.

- Няма да започваме кръвна вражда.- Роуан каза по-сериозно.

- Ами ако й повлияем? - каза Джейд. Тя седеше с Тайги в ръцете си, целувайки кадифената черна глава на котенцето. - Да я накараме да забрави, че е подозирала нещо... или да я накараме да мисли, че е видяла леля Опал.

- Това щеше да е добра идея, ако беше само тя. - Роуан каза търпеливо. - Но не е! Ще повлияваме на всеки, който дойде в къщата ли? Ами хората, които се обаждат по телефона? Ами учителите? Вие двете трябва да започнете училище след няколко седмици!

- Може би просто ще трябва да изпуснем това. - Кастрел каза без съжаления.

Роуан клатеше главата си.

- Трябва ни дълготрайно решение. Трябва да измислим логично обяснение, защо леля Опал я няма.

- Трябва да преместим леля Опал. - Кастрел каза равно. - Трябва да се отървем от нея!

- Не, не! Може би трябва да покажем тялото. - Роуан каза.

- Изглеждащо така?