Духовна връзка

— Не зная. Това все още е част от разследването. Ще има предварително изслушване за представяне на уликите и разпит за това къде е била, за възможни мотиви… такива неща. — Огледа забързаните хора наоколо. — Ако въобще се стигне до това. Подобна трагедия… не се е случвала от векове. До избора на нов монарх съветът ще разполага с цялата власт, но неминуемо ще възникне хаос. Хората са изплашени. Няма да се изненадам, ако съветът въведе извънредно положение.

Кристиан се обърна към Лиса с лице, озарено от надежда.

— Снощи видя ли се с Роуз? Беше ли с теб?

Лиса се намръщи.

— Не. Мисля, че тя беше в стаята си. За последен път я видях онзи ден.

Даниела не се зарадва от това уточнение.

— Това няма да помогне. Ако е била сама, тогава няма алиби.

— Не е била сама.

Три чифта очи се извърнаха към Ейдриън. Той заговори за пръв път, след като се провикна към Лиса още с влизането си. Самата Лиса досега не му обръщаше много внимание, което означаваше, че и аз — през телепатичната ни връзка с Лиса — не се интересувах от него. Но когато Ейдриън пристъпи към нея, й направи впечатление небрежният му вид. Тревогата и смущението бяха оставили своя отпечатък по лицето му и сега изглеждаше по-възрастен за годините си. Когато се настрои към аурата му, Лиса видя обичайните златисти оттенъци, типични за владеещите магията на духа, но те бяха замъглени и смесени с по-тъмни участъци. Имаше и проблясъци като предупреждения за нестабилност на духа. За Ейдриън всичко се разиграваше твърде бързо, за да успее да реагира, но подозирах, че при първата удобна възможност ще посегне към цигарите и алкохола. Така се справяше Ейдриън с подобни затруднения.

— Какво каза? — попита Даниела остро.

Ейдриън вдигна рамене.

— Тя не беше сама, защото аз бях с нея през цялата нощ.

Лиса и Кристиан запазиха неутрални физиономии, но Даниела не успя да прикрие горчивата си изненада — като всеки родител, когато научи нещо за сексуалния живот на детето си. Недоволната й реакция не убягна от погледа на Ейдриън.

— Спести ми ги — предупреди я той. — Моралните ти поучения, мнението ти… всичко това сега няма никакво значение. — Махна с ръка към група паникьосани морои, които нахлуха вътре с викове, че се очаквало Виктор Дашков да се завърне в кралския двор и да ги избие всичките. Ейдриън поклати глава и отново се обърна към майка си: — Бях с Роуз. Това доказва, че не го е извършила. По-късно ще обсъждаме майчинското ти неодобрение относно интимния ми живот.

— Не това ме тревожи! Ако те разполагат с неопровержимо доказателство и ти се забъркаш в това, също ще бъдеш заподозрян. — Първоначалното самообладание на Даниела явно бе започнало да се пропуква.

— Тя ми е леля! — възкликна Ейдриън невярващо. — Защо, за Бога, двамата с Роуз ще я убиваме?

— Защото тя не одобряваше връзката ти с Роуз. И защото Роуз беше яростен противник на закона за възрастта. — Това обяснение изрече Кристиан. Лиса го изгледа възмутено, но той само сви рамене. — Какво? Само припомних очевидното. Ако не аз, все някой друг щеше да го направи. Всички ние се наслушахме на какви ли не слухове. Хората си съчиняват разни истории, които са прекалени дори за Роуз. — Доста силен многозначителен коментар, впрочем.

— Кога? — попита Даниела, като улови ръкава на Ейдриън. — Кога беше с Роуз? Кога си отишъл при нея?

— Не зная. Не си спомням — отвърна той.

Майка му го стисна още по-здраво за ръката.

— Ейдриън! Отнасяй се по-сериозно. Това ще повлияе много на развоя на събитията. Ако си отишъл там, преди Татяна да бъде убита, тогава не могат да те замесят в това. Ако си бил с Роуз след убийството…

— Тогава тя има алиби — прекъсна я той. — И никакви проблеми няма да има.

— Надявам се да се окаже вярно — промърмори Даниела. Очите й вече не се фокусираха върху приятелите ми. Зъбните колела в мозъка й трескаво се въртяха и мислите й препускаха напред, докато се опитваше да измисли най-добрия начин да защити сина си. За нея аз си оставах само един злополучен случай. Най-големият източник на тревогата й си оставаше синът й, което естествено бе напълно разбираемо. — Все още разполагаме с време да ти намерим адвокат. Ще говоря с Деймън. Но трябва да го намеря преди изслушването довечера. Трябва да уведомим и Руфъс. По дяволите! — Като чу последното, Ейдриън повдигна вежди. Останах с впечатлението, че не се случва често лейди Ивашков да ругае. — Трябва да установим по кое време си бил там.

Ейдриън продължаваше да изглежда безкрайно объркан и имаше вид, сякаш още в следващия миг ще припадне, ако в най-скоро време не получи обичайната си доза от никотин или алкохол. Никак не ми беше приятно да го виждам такъв, особено когато бе заради мен. Никой не оспорваше, че не му липсваше сила, обаче характерът му, както и страничните ефекти на духа му пречеха да се справя с трудностите. Все пак въпреки възбудата и тревогата успя да си спомни нещо, което можеше да помогне на обезумялата му майка.