Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Нашият Федър прочита диалога и е страхотно впечатлен от великолепието на поетическата образност. Но не се опитомява, защото освен това долавя слабата миризма на лицемерие. Казаното не преследва първоначално обявената цел; то съдържа известна непочтеност, защото принизява същото онова емоционално възприемане, на което разчита в реториката си. Страстите са обрисувани като рушители на вярното възприемане на нещата и Федър се пита дали именно тук не е началото на презрителното отношение към тях, така дълбоко вкоренено в западната мисъл. Вероятно не. Несъвместимостта между древногръцката мисъл и емоциите е характеризирана другаде като основа на гръцката култура и духовна нагласа. Интересно все пак.

Следващата седмица професорът по философия отново не идва и Федър използва времето да навакса в работата си за университета на Илинойс.

След още една седмица в университетската книжарница от другата страна на улицата, срещу мястото, където трябва да се проведе семинарът, Федър забелязва чифт тъмни очи, които упорито го гледат през полица с книги. Когато се появява цялото лице, той познава невинния студент, който бе устно набит в началото на семестъра и бе изчезнал. Изражението му е като на човек, който знае нещо неизвестно за Федър. Федър отива към него да поговорят, но лицето изчезва и излиза през изхода като, оставя Федър объркан. И постреснат. Може би е просто уморен и изнервен. Изтощението от преподаването в Нейви пиър, прибавено към усилието му да надвие цялата западна академична мисъл в Чикагския университет, го принуждава да работи и учи по двадесет часа в денонощие, като не обръща необходимото внимание на храненето и движението. Може би само умората го кара да мисли, че в онова лице има нещо особено.

Но когато прекосява улицата, за да влезе в час, лицето го следва на двадесетина крачки. Нещо става.

Федър влиза в залата и чака. Скоро студентът се появява отново след всичките тия седмици. Не би могъл да очаква да му зачете семинара при това положение. Студентът гледа Федър с полуусмивка. Смее се на нещо — добре.

Откъм входа се чуват стъпки и тогава Федър изведнъж разбира — краката му омекват, а ръцете започват да треперят. Любезно усмихнат, на вратата застава не някой друг, а председателят на Комисията по анализ на идеи и изследване на методи при Чикагския университет. Той поема курса.

Развръзката наближава. Сега ще изхвърлят Федър през парадния вход.

Изискано, величествено, с императорско достолепие, председателят остава за миг до вратата, после говори с някакъв студент, който, изглежда, го познава. Усмихва се, като поглежда групата встрани от студента, като че за да намери друго познато лице, кимва и злорадства известно време, докато изчаква звънеца.

Ето защо е тук онова хлапе. Обяснили са му как поради грешка са го напляскали и за да му покажат какви добри чичковци са, сега му осигуряват място край ринга, докато натупат Федър.

Как ще го направят? Федър вече знае. Най-напред ще разбият позициите му диалектически пред класа, като разкрият колко малко знае за Платон и Аристотел. Това няма да им е трудно. Те очевидно знаят сто пъти повече за Платон и Аристотел, отколкото той някога ще научи. Цял живот са се занимавали с това.

После, след като окончателно са го накълцали диалектически, ще му предложат да се приспособи към изискванията или да напусне. След това ще му зададат още въпроси, чиито отговори той пак няма да знае. И тогава ще му кажат, че представянето му е така отвратително, та не си струва да посещава заниманията повече, а е по-добре да напусне курса начаса. Възможни са вариации, но това е основната тема. Толкова е лесно.

Какво пък, той е научил немалко, а всъщност нали за това е дошъл. Може да направи дисертацията си по някакъв друг начин. При тази мисъл гуменото усещане в краката изчезва и той се успокоява.

Федър си е пуснал брада, откакто председателят го е видял за последен път, така че все още остава неоткрит. Това прикритие не ще издържи дълго. Председателят скоро ще го открие.

Председателят внимателно сгъва палтото си, сяда отсреща на огромната кръгла маса, настанява се, после изважда стара лула, която натъпква в продължение на може би половин минута. Личи, че е правил това много пъти.

Известно време внимателно изучава лицата в групата с усмихнат хипнотичен поглед, опипва почвата, усеща, че е още рано. Продължава да тъпче лулата, без да бърза.

Скоро настъпва моментът, запалва лулата и не след дълго стаята се изпълва с аромата на тютюнев дим. Най-после проговаря.

— Доколкото ми е известно — казва той, — днес трябва да започнем обсъждането на безсмъртния „Федър“ — поглежда всеки студент поотделно. — Нали така?

Някои от групата срамежливо го уверяват, че е така. Личността му респектира.

След това председателят се извинява за отсъствието на предишния професор и описва как ще протече семинарът. Тъй като той самият е запознат с диалога, ще зададе въпроси, за да види колко добре са го научили те.

Това е най-добрият начин, мисли си Федър.