Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Часът свършва, председателят стои до вратата и отговаря на въпроси, Федър почти става, за да каже нещо, но размисля. Ударите, получавани цял живот, имат способността да убиват желанието на човек за ненужни престрелки, които водят към други. Нищо приятелско не бе казано или дори намекнато, а твърде много враждебност излезе наяве.

Федър вълкът. Подхожда. Докато се връща към жилището си с леки стъпки, вижда все по-ясно, че подхожда. Не би се радвал, ако те останат възхитени от дисертацията му. Враждебността наистина е негова стихия. Наистина, Федър вълкът бе слязъл от планината, за да тормози бедните невинни членове на тази интелектуална община. Подхожда напълно.

Храмът на разума, както и всички институции на Системата, е основан не на индивидуална мощ, а върху слабостта на индивида. Онова, което всъщност се изисква в храма на разума, не е способност, а неспособност. Тогава човек бива считан подходящ за обучение. Един действително можещ човек е винаги заплаха, Федър разбира, че е отхвърлил възможността да бъде включен в организацията, след като се подчини на каквото там е нужно от Аристотел. Но подобна възможност едва ли си заслужава кланянето, боричкането и интелектуалната немощ, необходими за поддържането й. Това е нискокачествена форма на живот.

Според него качеството е по-забележимо горе в горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде прието, защото, за да го разбере, човек трябва да е освободен от зависимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я занесем горе в планината в гората нощем, когато вее вятърът, тази овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят или вълкът.

Прави един последен опит за помирение при следващото събиране на групата, но председателят не допуска това. Федър го моли да обясни нещо, като казва, че не го бил разбрал. Той го е разбрал, но смята, че би било добре да направи отстъпка.

Отговорът е: „Може би сте били уморен!“, изречен колкото е възможно по-унищожително, но не унищожава нищо. Председателят просто заклеймява у Федър онова, от което най-много се страхува у самия себе си. Докато часът напредва, Федър седи загледан през прозореца и му е жал за този стар овчар и за овцете и кучетата му в тази стая, и за самия него, защото никога няма да стане един от тях. После, когато бие звънецът, той си отива завинаги.

Заниманията в Нейви пиър, наопаки, напредват с голям успех. Учениците сега внимателно слушат тази странна, брадата фигура, пристигнала от планините, която им казва, че съществува такова нещо — качество — в този свят и че те знаят какво е то. Не знаят какво да го правят, несигурни са, някои ги е страх от него. Разбират, че с нещо той е опасен, но всички са очаровани и искат да научат още.

Федър обаче не е овчар и напрежението да се държи като такъв го убива. Случва се нещо странно, което се е случвало винаги и по-рано — непослушните и необуздани ученици от последните чинове са му симпатични и стават негови любимци, докато по-кротките и послушните от първите чинове както винаги стават обект на презрението му и той започва да ги тероризира, макар все пак в края на краищата овците да преминават, а непослушните му приятели не. И Федър разбира, макар да не ще да го признае дори и пред себе си, че и дните му на овчар приближават своя край. И той все по-често и по-често се пита какво ще стане.

Винаги се е страхувал от тишина в клас, онази тишина, която съсипа председателя. Не му е в природата да говори и говори часове наред, това го изтощава и сега, като няма върху какво друго да се нахвърли, той се нахвърля върху тоя страх.

Влиза в час, звънецът бие, а Федър седи и не говори. Мълчи през целия час. Някои от учениците го заговарят, за да го събудят, но после млъкват. Други, смутени, губят ума и дума от уплаха. В края на часа целият клас се втурва към вратата буквално като отвързан. След това той отива в съседния клас, където се повтаря същото. И в следващия, и в следващия. После Федър се прибира вкъщи. И после все повече и повече се чуди какво ще стане.

Идва Денят на благодарността21.

Четирите му часа сън са сведени до два и после до нула. Няма вече да се върне да изучава Аристотелова реторика. Нито пък ще се върне, за да преподава тоя предмет. Започва да скита по улиците, мислите му се гонят в шеметен вихър.