Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Така могат да се опознаят отделните студенти. За щастие Федър е изучил диалога така внимателно, че го знае почти наизуст.

Председателят е прав. Това е един безсмъртен диалог, отначало странен и объркващ, но после биещ все по-точно и по-точно в целта, като самата истина. Онова, което Федър нарича качество, Сократ изглежда схваща като душа, вътрешно движение, източник на всички неща. Няма противоречие. Всъщност не може и да има между същностни понятия на две монистки философии. Единството в Индия трябва да бъде също като Единството в Гърция. Ако не е, ще се получи двойственост. Единствените несъгласия сред монистите засягат атрибутите на Единството, а не самото него. След като Единството е източникът на всички неща и съдържа в себе си всички неща, го не може да се дефинира от позициите на тия неща, понеже независимо кое от тях ще използваме при дефинирането, то винаги ще описва нещо по-незначително от самото Единство. Единството може да се опише само алегорически, при използване на аналогия, на образи от въображението и речта. Сократ избира аналогията небе-земя, като показва как индивидът бива носен към Единството в колесница, теглена от два коня…

Председателят отправя въпрос към студента до Федър. Той леко го подвежда, предизвиква го да нападне.

Студентът, чиято самоличност е сбъркана, не напада и председателят най-накрая го оставя на мира, като с голямо отвращение и разочарование го смъмря, че трябва да научи материала по-добре.

Ред е на Федър. Успокоил се е напълно. Сега трябва да тълкува диалога.

— Ако бих могъл да започна отначало по свой начин — казва той отчасти за да прикрие обстоятелството, че не е чул какво е говорил предишният студент.

Председателят, приемайки това за нов укор към студента до Федър, се усмихва и казва надменно, че това е добра идея.

Федър продължава:

— Аз мисля, че в този диалог личността на Федър е обрисувана като вълк.

Той заявява това доста високо, с нотка на раздразнение и председателят почти подскача. Гол!

— Да — казва той и един блясък в очите му показва, че вече е разбрал кой е брадатият атентатор. — Федър на гръцки означава вълк. Това е едно много проницателно наблюдение — започва да възвръща самообладанието си — Продължавайте.

Федър среща Сократ, който познава само градския живот, и го завежда в полето, където започва да рецитира една реч на оратора Лизий, от когото се възхищава. Сократ иска да я прочете и той я прочита.

— Спрете! — казва председателят, който вече си е възвърнал самообладанието напълно. — Вие ни запознавате с фабулата, а не с диалога — вдига следващия студент.

Излиза, че никой студент не познава диалога според изискванията на председателя. И той с подигравателна печал им казва, че трябва да четат по-задълбочено, но този път ще им помогне, като поеме бремето да им поясни диалога лично. Това създава общо облекчение сред напрежението, което сам така внимателно е създал, и ето че цялата група му е в ръцете.

Председателят преминава към много внимателно разясняване значението на диалога, Федър се е превърнал цял в слух.

След известно време нещо започва да дразни слуха му. Промъкнала се е някаква фалшива нотка. Той отначало не разбира каква е тя, но скоро открива, че председателят изцяло е отминал описанието, дадено от Сократ за Единството, и е скочил напред към алегорията на колесницата и конете.

При тази алегория търсещият в опита си да постигне Единството пътува с два коня — единият бял, благороден и с добър нрав, а другият — със зъл нрав, своеволен, буен и черен. Единият непрекъснато го тегли към дверите на небето, другият непрекъснато го отклонява. Председателят още не го е формулирал, но вече е готов да обяви, че белият кон е уравновесеният разум, а черният — тъмната страст, чувството. Той се готви да обясни това, а фалшивата нотка зазвучава в целия хор.

Връща се назад и повтаря; че „сега Сократ се е заклел пред боговете, че казва Истината. Поел е клетва да каже Истината и ако онова, което последва, не е Истината, нека се лиши от собствената си душа.“

КАПАН! Използва диалога, за да покаже светостта на разума! След като това е направено, може да се впусне в изследване природата на разума и ела гледай — отново сме в царството на Аристотел.

Федър вдига ръка с длан навън, лакът върху масата. Докато преди малко ръката трепереше, сега е мъртвешки неподвижна, Федър разбира, че в момента буквално си подписва собствената смъртна присъда, но знае, че ако свали ръка, ще подпише друга смъртна присъда.

Председателят вижда ръката, изненадан е от нея и е смутен, но приема въпроса. И тогава войната е обявена.

Федър казва:

— Всичко това е само една аналогия.

Тишина. Върху лицето на председателя се изписва объркване.

— Какво? — казва той. Магията на лекцията му се е разсеяла.

— Цялото това описание на колесницата и конете е само една аналогия.

— Какво? — промълвя председателят отново и после високо: — Това е Истината! Сократ се е заклел пред боговете, че това е Истината!

Федър отвръща:

— Сократ сам казва, че е аналогия.