Джойленд

— По-вероятно деветдесет и пет — отбеляза домораслият професор. — Гадаенето е шарлатанство, момчета и момичета. Алабализми, както се казва на дъра-бъра. Да вземем това с шапката. Кучеглавките в Джойленд са само в три цвята — червени, сини и жълти. Червените са най-популярни. Колкото до куклата, хайде де. Малко ли са дечицата, дето си носят любимата играчка? За тях лунапаркът е непознато място и тя ги успокоява. Ако малката не се беше задавила с хотдога си пред теб, ако само беше прегърнала Хауи и беше отминала, ти щеше да срещнеш друго момиченце с червена шапка и кукла и щеше да си помислиш: „Аха! Мадам Фортуна наистина вижда в бъдещето, трябва да й ръсна малко парици, та да ми каже още.“

— Непоправим циник си — обвини го Ерин и го сръчка с лакът. — Рози Голд никога не би се опитала да печели от човек, работещ в парка.

— Не ми е искала пари — потвърдих, но си помислих, че казаното от Том е логично. Вярно, мадам Фортуна позна (или така изглеждаше), че тъмнокосото момиче е в моето минало, не в бъдещето ми, обаче можеше да е просто догадка, основана на статистика… или на изражението ми, когато бях попитал.

— Не, разбира се — каза Том и си взе още едно сладкишче. — Тя само е тренирала с теб. Колкото да не губи форма. Бас ловя, че и на други новаци е предсказвала разни неща.

— Да не си един от тях? — попитах.

— Ами… не. Но това нищо не означава.

Погледнах Ерин, която също поклати отрицателно глава.

— Освен това тя смята, че в „Къщата на ужасите“ витае призрак.

— И това съм го чувала — каза Ерин. — На млада жена, която е била убита там.

— Дрън-дрън! — възкликна Том. — Остава да кажете, че я е очистил Куката и още се крие там зад Пищящия череп!

— Убийство наистина е имало — уточних. — Загинала млада жена на име Линда Грей. Била от Флорънс, Южна Каролина. Заедно с убиеца й са снимани пред стрелбището и при виенското колело. Той не носи кука, но пък на ръката му е татуирана птица. Ястреб или орел.

Това му затвори устата поне временно.

— Лейн Харди ме светна следното: Роз само предполагала, че в „Къщата на ужасите“ витае призрак, защото отказвала да влезе там и да разбере със сигурност. Дори наблизо не припарвала, стига да можела да заобиколи павилиона. „Каква ирония, а!“ — възкликна Лейн накрая. Защото смята, че „Къщата“ наистина е обитавана от привидение.

Ерин се ококори и се примъкна по-близо към огъня — уж да покаже, че са я побили тръпки, но според мен — за да даде възможност на Том да я прегърне.

— И той го е виждал, така ли?

— Не знам. Каза ми да питам госпожа Шопло и тя ми разказа цялата случка.

Предадох им я накратко. Беше от онези истории, сякаш създадени да се разказват нощем под звездите около догарящия лагерен огън и под съпровода на плискащи се вълни. Дори Том изглеждаше заинтригуван.

— А тя виждала ли е Линда Грей? — попита накрая. — За Шопло ми е думата.

Мислено преповторих историята, разказана ми от хазяйката в деня, в който наех стаята на втория етаж.

— Мисля, че не. Щеше да ми каже.

Той доволно кимна:

— Ето един чудесен урок как действат тези неща. Всеки познава някой, който е виждал НЛО, и някой, който е виждал призрак. Косвени доказателства, недопустими в съда. Аз съм Тома Неверни. Схващате ли? Том Кенеди, Тома Неверни.

Ерин го сръга по-силно с лакът.

— Схванахме. — Тя се загледа замислено в огъня. — Знаете ли какво? Лятото си отива, а нито веднъж не съм била в „Къщата на ужасите“, нито дори в детския сектор отпред. Снимането е забранено, затова. Бренда Рафърти ни каза, че много двойки отивали там да се целуват. — После се вгледа в мен. — Ти защо се хилиш?

— За нищо. — Сетих се как покойният съпруг на госпожа Шопло е обикалял павилиона след затварянето на парка и е събирал изхвърлени гащички.

— Някой от вас влизал ли е там?

И двамата с Том поклатихме глави.

— Това е територия на „Добитата“ — поясни той.

— Да отидем утре, става ли? Ще се качим и тримата в едно вагонче. Може пък да видим призрачната жена.

— Да идем в Джойленд през почивния ден, след като можем да го прекараме на плажа ли? — сопна се Том. — Това е чиста проба мазохизъм.

Този път вместо да го побутне с лакът, тя го смушка в ребрата. Не знаех дали вече спят заедно, но изглеждаше вероятно — наблюдавах физическа близост помежду им.

— Да ти пикая на плажа. Като служители ще влезем гратис, а колко отнема возенето? Пет минути?

— Мисля, че малко по-дълго — отвърнах. — Девет-десет. Плюс известно време в детския сектор. Да речем, общо петнайсет.

Том облегна брадичката си на главата й и ме погледна през финия облак на косата й.

— „Да ти пикая на плажа“ — казва тя. Личи си, че е млада жена с прекрасно университетско образование. Преди да постъпи в разните сестрински дружества, би казала просто „глупотевини“ и толкова.

— По-скоро ще си разпоря задника и ще пукна, отколкото да се мотая с шайка гладуващи развратници, дето мрат да членуват в разни дружества и братства.