Читаем Джулиет гола полностью

Този мъж, едновременно присъстваше и отсъстваше в живота й от петнайсет години и мисълта, че нейното съобщение можеше да се появи в дома му, ако имаше такъв, й се стори абсурдна. Почака в работата час-два с надеждата да получи отговор, след което се прибра у дома.

Тъкър Кроу

От Уикипедия, свободната енциклопедия

Тъкър Джером Кроу, роден на 9 юни 1953 година, е американски певец, композитор и китарист. Кроу добива известност в средата и края на 70-те години от миналия век първоначално като певец на групата „Дъ политикс ъв джой“, а след това и като солов изпълнител. Повлиян е както от северноамерикански композитори като Боб Дилън, Брус Спрингстийн и Ленард Коен, така и от китариста Том Верлен. След неубедителния си дебют Кроу постепенно получава признанието на критиката, за да запише през 1986 смятания за шедьовър албум „Джулиет“, посветен на раздялата му с Джули Бийти. Албумът често присъства в различни класации на музикални произведения, признати за най-добри „за всички времена“. По време на турнето, последвало албума, Кроу внезапно решава да се оттегли от обществения живот, като според очевидци това се случва след някакво разтърсващо преживяване в тоалетната на един клуб в Минеаполис. Оттогава Кроу не е издавал музика и не е говорил пред медии за оттеглянето си.

Биография

Ранни години

Кроу е роден и израснал в Боузмън, Монтана. Баща му Джером притежава фирма за химическо чистене, а майка му Синтия е учителка по музика. Няколко песни от ранните му албуми са посветени на отношенията с родителите му, например песента „Перх и квитанции“ (от албума „Тъкър Кроу“, където „перх“ е съкращение от перхлоретилен — химикала, който се използва в химическото чистене), „Нейното пиано“ (от „Изневяра и други домашни разследвания“), написана в памет на майка му след смъртта й от рак на гърдата през 1983. По-големият брат на Кроу, Ед, загива на 21-годишна възраст през 1972 в автомобилна катастрофа. Разследването установило „значително“ съдържание на алкохол в кръвта му.

Ранна кариера

Кроу сформира „Политикс ъв джой“ в Монтанския университет и прекратява следването си, за да предприеме турне с групата. Съставът се разпада, преди да подпише договор със звукозаписна компания, но повечето от членовете впоследствие свирят в албумите и на концертите на Кроу, а третият му албум е озаглавен „Тъкър Кроу енд дъ политикс ъв джой“. Първият и едноименен албум на Кроу, издаден през 1977, се превръща в пословичен провал, тъй като прекомерният ентусиазъм на звукозаписната компания я подвежда да го рекламира в медиите с доста високопарния лозунг БРУС ПЛЮС БОБ ПЛЮС ЛЕНАРД Е РАВНО НА ТЪКЪР, поставен под снимка на нацупен Кроу с очна линия и широкопола шапка „Стетсън“. През октомври 1977 пияният Кроу е арестуван от полицията на Сънсет булевард в Холивуд, Калифорния, докато се опитва да скъса свои гигантски плакат. Рок критиците са безмилостни — Грейл Маркъс от списание „Крийм“ завършва статията си така: „Страст плюс безразсъдство минус Джон Денвър е равно на нищо и половина“. Жестоко обиден, Кроу записва свиреп кратък албум от четири песни, наречен „Някои чува ли ме?“ — „Can Anybody Hear Ме?“ (дал име на уебсайт, в който се водят задълбочени и понякога отвлечени дискусии за неговата музика), който обръща съдбата на изпълнителя и мнението на критиката на сто и осемдесет градуса.

Турнета

Кроу изнася голямо количество концерти от 1977 до оттеглянето си, макар изпълненията му пред публика да са с непостоянно качество най-вече поради неговия алкохолизъм. Някои от концертите траят едва четирийсет и пет минути, с дълги паузи между отделните песни, нарушавани от обидни обръщения на Кроу към публиката; в други случаи, като в легендарния пиратски запис на концерта в „Ат ол мис“, той свири цели два часа и половина, докарвайки публиката до екстаз. Нерядко концертите на Кроу се израждат в словесни и физически атаки — в Кьолн, Германия, той се хвърля сред тълпата, за да удари някакъв фен, който постоянно иска песен, която Кроу не желае да изпълнява. Членовете на „Политикс ъв джой“ постепенно го напускат, разочаровани от обидното отношение на певеца към тях.

Личен живот

Предполага се, че Тъкър Кроу е баща на дъщерята на Джули Бийти, Офелия (р. 1987), макар майката да отрича това. Смята се, че певецът се е излекувал от страстта си към алкохола.

Оттегляне

Въпреки оскъдната информация за живота на Кроу през последните две десетилетия, смята се, че музикантът понастоящем живее във ферма в щата Пенсилвания. Периодичните слухове за връщане на певеца на сцената досега се оказват непотвърдени. Според някои фенове изпълнителят участва в последните албуми на „Конипшънс“ и „Дженюин артикълс“; някои смятат, че две от композициите в албума „Да, отново“ от 2005 година на повторно събралата се група „Политикс ъв джой“ са дело на Кроу, но музикантите отричат това. „Джулиет гола“, излязъл през 2008 година, съдържа демо версии на песните от „Джулиет“.

Дискография

„Тъкър Кроу“ — 1977

„Изневяра и други домашни разследвания“ — 1979

„Тъкър Кроу енд дъ политикс ъв джой“ — 1981

„Ти и аз“ — 1983

Перейти на страницу:

Похожие книги

Оптимистка (ЛП)
Оптимистка (ЛП)

Секреты. Они есть у каждого. Большие и маленькие. Иногда раскрытие секретов исцеляет, А иногда губит. Жизнь Кейт Седжвик никак нельзя назвать обычной. Она пережила тяжелые испытания и трагедию, но не смотря на это сохранила веселость и жизнерадостность. (Вот почему лучший друг Гас называет ее Оптимисткой). Кейт - волевая, забавная, умная и музыкально одаренная девушка. Она никогда не верила в любовь. Поэтому, когда Кейт покидает Сан Диего для учебы в колледже, в маленьком городке Грант в Миннесоте, меньше всего она ожидает влюбиться в Келлера Бэнкса. Их тянет друг к другу. Но у обоих есть причины сопротивляться этому. У обоих есть секреты. Иногда раскрытие секретов исцеляет, А иногда губит.

Ким Холден , КНИГОЗАВИСИМЫЕ Группа , Холден Ким

Современные любовные романы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Романы
Год Дракона
Год Дракона

«Год Дракона» Вадима Давыдова – интригующий сплав политического памфлета с элементами фантастики и детектива, и любовного романа, не оставляющий никого равнодушным. Гневные инвективы героев и автора способны вызвать нешуточные споры и спровоцировать все мыслимые обвинения, кроме одного – обвинения в неискренности. Очередная «альтернатива»? Нет, не только! Обнаженный нерв повествования, страстные диалоги и стремительно разворачивающаяся развязка со счастливым – или почти счастливым – финалом не дадут скучать, заставят ненавидеть – и любить. Да-да, вы не ослышались. «Год Дракона» – книга о Любви. А Любовь, если она настоящая, всегда похожа на Сказку.

Андрей Грязнов , Вадим Давыдов , Валентина Михайловна Пахомова , Ли Леви , Мария Нил , Юлия Радошкевич

Фантастика / Детективы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Научная Фантастика / Современная проза