Джулиет гола

„Джулиет“ — 1986

„Джулиет гола“ — 2008

Накради и номинации

През 1985 година Кроу е удостоен с почетна титла от Монтанския университет. През 1986 албумът „Джулиет“ е номиниран за наградата Грами в категорията „Най-добър албум“. През същата година Кроу е номиниран за Грами в категорията „Най-добър рок изпълнител“ за песента „Ти и твоят перфектен живот“.

Глава 4

Докато Ани чакаше отговор от Тъкър Кроу, самият Тъкър Кроу и шестгодишният му син Джаксън обикаляха местния супермаркет и се опитваха да изберат храна за човек, когото никой от двамата не познаваше добре.

— Хотдог?

— Става.

— Знам, че обичаш хотдог. Питах те дали според теб Лизи яде такива неща.

— Не знам.

Нямаше откъде да знае.

— Пак забравих коя е тя — каза Джаксън. — Съжалявам.

— Тя ти е сестра.

— Да, знам — каза момчето. — Но за какво е?

— Знаеш какво означава сестра — каза Тъкър.

— Не и от този вид.

— Тя е точно същият вид като всички други.

Но, разбира се, не беше. Тъкър не говореше искрено. За едно шестгодишно момче сестра е някой, с когото сутрин закусвате заедно, някой, с когото спорите кое предаване по телевизията да гледате, някой, от чийто рожден ден гледаш да избягаш, защото всичко е прекалено розово, някой, чиито приятелки се изхилват, когато си тръгваш, още преди да си затворил вратата след себе си. Момичето, което щеше да им дойде на гости, бе двайсетгодишно и досега не бе идвало у тях. Джаксън дори не я беше виждал на снимка, така че трудно можеше да знае дали тя случайно не е вегетарианка. Не че това беше първият случай на Джаксън, в който му тръсваха непознат роднина. Преди две години Тъкър го бе запознал с двамата му братя близнаци, за чието съществуване не бе и подозирал и които не оставиха особено ярка следа в живота му.

— Съжалявам, Джаксън. Сигурно ти изглежда като някакъв друг вид сестра. Тя ти е сестра, защото имате общ баща.

— Кой е нейният баща?

— Кой? Ти кой мислиш? Кой е твоят баща?

— Значи ти си и неин баща?

— Именно.

— Така, както си баща и на Купър.

— Да.

— И на Джеси? — Купър и Джеси бяха двамата братя близнаци и скорошни познати.

— Почна да схващаш.

— Коя е майката този път?

Джаксън зададе въпроса с такова светско отегчение, че Тъкър се разсмя.

— Този път майката е Натали.

— Натали от предучилищната?

— Ха! Не. Не Натали от твоята предучилищна.

Мисълта за Натали от предучилищната на Джаксън осени Тъкър изненадващо, но не неприятно. Тя беше деветнайсетгодишна „леля“, руса и лъчезарна. „А беше време“, както пее Джеймс Браун.

— Тогава коя?

— Не я познаваш. Сега живее в Англия. Когато се запознахме, живееше в Ню Йорк.

— А сестра ми?

— Тя живее в Англия с майка си. Но сега учи в колеж в Щатите. Много е умна.

Всичките му деца бяха умни и тяхната интелигентност го изпълваше с гордост — може би незаслужена, тъй като той имаше отношение единствено към образованието на Джаксън. А може би заслугата му бе, че избираше да забремени само интелигентни жени. Едва ли. Господ му беше свидетел, че беше спал с доста тъпи парчета.

— Ще ми чете ли? Купър и Джеси ми четяха. Грейси също.

Грейси беше другата му дъщеря и най-голямото от децата му. Тъкър се свиваше дори при споменаването на името й. Беше се проявил като лош баща спрямо Лизи, Джеси и Купър, но поведението му беше до известна степен простимо или поне той можеше да си прости, макар децата и майките им да не бяха толкова благосклонни. Докато с Грейс…

Случаят с Грейс беше съвсем различен. Джаксън я беше виждал веднъж и Тъкър през цялото време се бе потил от страх, макар голямата му дъщеря да бе добра душа като майка си. Това го караше да се чувства още по-зле.

— Защо не вземеш ти да й почетеш? Ще я впечатлиш.

Той сложи кренвиршите в количката, но миг по-късно ги извади. Какъв процент от умните момичета са вегетарианци? Не по-малко от петдесет, нали? Значи имаше вероятност все пак да яде месо. Той върна кренвиршите в количката. Проблемът бе, че дори младите месоядни момичета не обичат червено месо. Но кренвиршите бяха розово-оранжеви. Това брои ли се за червено? Бе почти сигурен, че странният цвят се дължеше по-скоро на химикали, отколкото на кръв. Вегетарианците ядат химикали, нали? Той отново извади кренвиршите. Дощя му се да е баща на трийсетгодишен монтьор от Тексас, който си пада по чашката. Тогава щеше да е необходимо само да вземе пържоли, бира и стек „Марлборо“ и готово. Необходима предпоставка за подобен резултат обаче беше да е забременил някоя сексапилна трийсетгодишна сервитьорка от Тексас, а Тъкър бе разхитил младостта си в тичане след смъртнобледи английски модели със скули вместо гърди и сега си плащаше. Всъщност, като се замислеше, и тогава си беше платил. Къде му беше акълът?

— Какво правиш, тате?

— Не знам дали яде месо.

— Защо да не яде месо?

— Защото някои смятат, че не бива да се яде месо. А други смятат, че е вредно. А някои смятат и така, и така.

— Ние какво смятаме?

— Мисля, че смятаме и така, и така, но не ми пука достатъчно, за да направим нещо по въпроса.

— Защо хората смятат, че е вредно?

— Смятат, че е вредно за сърцето. — Нямаше смисъл да обяснява на Джаксън за дебелото черво.