Джулиет гола

— Значи ако ядеш месо, сърцето ти може да спре? Но, тате, ти ядеш месо.

Гласът на Джаксън потрепери и Тъкър нечуто изруга. Сам си го направи. Джаксън неотдавна беше осъзнал, че баща му ще умре по някое време през първата половина на двайсет и първи век и преждевременната му скръб можеше да се отключи по всяко време и по всякакъв повод, включително заради принципите на вегетарианството. Още по-неприятното беше, че екзистенциалното отчаяние на Джаксън бе съвпаднало, подсилвайки го, със същото чувство у Тъкър. Петдесет и петият му рожден ден бе събудил у него остра меланхолия, която едва ли щеше да се разсее по повод някой от следващите му юбилеи.

— Не ям толкова много месо.

— Това е лъжа, тате. Ядеш сума ти месо. Сутринта яде бекон. А снощи приготви бургери.

— Казах, че така смятат някои хора, Джак. Не съм казал, че е вярно.

— Тогава защо и ние смятаме така? Щом не е вярно?

— Ние смятаме, че и „Филис“ ще спечелят световните серии всяка година, но това също не е вярно.

— Аз не смятам така. Ти ми казваш да смятам така.

Той върна кренвиршите на рафта за последен път и поведе Джаксън към сектора с пилешки продукти. Пилешкото не е нито розово, нито оранжево и той започна да обяснява на Джаксън полезните свойства на този продукт, без да се чувства непременно като лъжец.

Върнаха се вкъщи колкото да оставят покупките и веднага отпрашиха с колата за Нюарк да вземат Лизи. Тъкър се надяваше тя да му допадне, но знаците не бяха обещаващи: бяха си разменили няколко имейла и тя звучеше ядосано и несговорчиво. Това не означаваше непременно, че тя е гневен и труден човек — дъщерите му не бяха склонни лесно да забравят за родителския му дан, който в крайна сметка се свеждаше до пълното му отсъствие от живота им. Започваше да му прави впечатление, че някои от децата му се появяваха винаги в драматичен момент от живота си или от живота на техните майки, и този факт хвърляше известна сянка върху визитата. Но той избягваше да се занимава със себе си и опита да се абстрахира от последната мисъл.

По пътя за летището Джаксън не спря да бърбори за училище, бейзбол и смърт, докато най-сетне заспа и Тъкър си пусна някаква стара касетка с компилация от ритъм енд блус парчета, която бе изровил от багажника. Бяха му останали само няколко касетки и когато свършеха, щеше да се наложи да намери пари за нов пикап. Не можеше да си представи да шофира без музика. Той тихо припяваше на „Чи-Лайтс“, за да не събуди Джаксън, и изведнъж се замисли над въпроса, който онази жена му бе задала в имейла си: „Не си ти наистина, нали?“. Е, беше почти напълно уверен, че е точно той, но се чудеше как би могъл да й го докаже и не виждаше убедителен начин. В музикално отношение хората бяха проучили всяка незначителна подробност, така че едва ли щеше да я убеди, като изброеше няколко певци, които бяха изпели бекинг вокалите в две-три негови песни, без имената им да бъдат отбелязани на албума. А и почти всички биографични детайли от неговия живот, които се носеха из интернет като космически боклук, бяха напълно неверни. Никой от маниаците в мрежата не знаеше например, че той има пет деца от четири различни жени, а всички си мислеха, че има извънбрачно дете от Джули Бийти, която бе почти единствената жена, която бе внимавал да не забремени. И кога най-после щяха да престанат с тези дрънканици за някаква случка в тоалетната в Минеаполис?

Той гледаше да не надценява собствената си важност във вселената. Повечето хора го бяха забравили. Много рядко човек можеше да прочете името му в някое списание, тъй като по-старите музикални критици понякога го споменаваха, или пък някой попадаше на негов албум в нечия фонотека и си казваше: „А, да. Съквартирантът ми в колежа слушаше това“. Но световната мрежа промени всичко — вече никой не можеше да бъде забравен. Можеше да пусне името си в „Гугъл“ и да преброи хиляди съвпадения. Вследствие на това свикна да мисли за кариерата си като за нещо текущо, а не като за нещо отдавна мъртво. В някои от уебсайтовете той беше Тъкър Кроу — мистериозният саможив гений, а не Тъкър Кроу — бившият музикант и бивша знаменитост. В началото се почувства поласкан от хората, които дискутираха в мрежата неговата музика, с което съживиха някои отмрели спомени, затрупани от годините след оттеглянето му. Но след известно време тези хора започнаха силно да го дразнят, особено когато насочеха маниашкия си интерес към „Джулиет“. И все пак. Ако бе продължил да записва албуми, сега сигурно щеше да бъде стар и жалък музикант или в най-добрия случай щеше да се е превърнал в култова фигура и да си изкарва хляба със свирене по клубове или като специален гост на някоя банда, която беше вдъхновил, макар да не откриваше своето влияние в тяхната музика. Така че оттеглянето му се бе оказало много хитър професионален ход, като изключим, разбира се, липсата на професионална кариера като неизбежно последствие от въпросния ход.