Джулиет гола

Майката на Лизи по някакъв начин бе сведена в паметта на Тъкър до красивата снимка, която й бе направил Ричард Аведон през 1982 за някаква козметична реклама — снимка, която Тъкър все още пазеше някъде. Той някак си бе забравил тази ограниченост, която бе характерна за Натали, както и нейната надменност, повърхностност и извънредна липса на чувство за хумор. Как бе успял да забрави тези четири качества, след като те съставляваха половината от обяснението за тяхната раздяла още преди раждането на Лизи? (Половината беше меко казано, но тъй като се бе разделял с толкова много жени, у някои от които тези качества липсваха, той сметна за справедливо да поеме част от вината.) Защо ли не бе обърнал повече внимание на тексаските сервитьорки с горещи сърца? Как така една студена англичанка се бе оказала неустоима? Натали замести Джули Бийти. Запознаха се в пиянския му период, когато животът му представляваше непрестанни купони, тъй като все още го канеха по купони. Той знаеше, че един ден поканите ще секнат, а с тях и английските модели, и Натали се бе оказала неговото последно завоевание. Не че тя би се признала за завоювана.

— Хора, да не се караме. Хей, Лизи — каза весело Джаксън. — Ядеш ли месо?

— Не — отвърна Лизи. — Не съм се докосвала до това нещо, откакто бях на твоите години. Противно ми е и цялата месна индустрия е противна.

— Но пиле ядеш, нали?

Тъкър се засмя. Лизи — не.

Когато чу колата да спира отпред, Кат отвори външната врата и застана на прага, удържайки Помъс да не скочи върху гостенката. Тъкър я погледна, опитвайки се да отгатне настроението й. Тя не беше особено отзивчива при посещението на близнаците, но това се дължеше по-скоро на тяхната майка — малко след като двамата се запознаха, Тъкър каза на Кат, че раздялата му с Кери била трудна, и май някак бе загатнал, че причината за това била най-вече в чудесния секс. Учуди се, че това я нарани. Бе очаквал по-скоро да я успокои с признанието, че някои от разделите му са били трудни и че той не преминава през връзките си съвсем непокътнат.

Тъкър внесе сака на Лизи в къщата и запозна жените. За миг двете останаха така, неподвижни и усмихнати, макар в хладната, формална усмивка на Лизи да липсваше много топлина и радост. Сега, когато в къщата имаше момиче, Тъкър си даде сметка, че Кат вече не е такова — животът бе оставил отпечатъка си около очите и устата й и дори на челото. Вече не можеха да го вземат за дърт перверзник! Кат беше жена. Но пък двамата с Джаксън я бяха съсипали! Тя бе похарчила младостта си за тях, а те й се бяха отплатили, правейки я да изглежда измъчена и стара! Изведнъж му се прииска да я прегърне и да й поиска прошка, но точно сега, минута след пристигането на гостенката, едва ли бе най-подходящият момент за това.

— Отидете на поляната отзад — каза Кат. — Ще донеса нещо за пиене.

Минаха през къщата, като пътем Джаксън посочваше важните исторически и културни забележителности — места, където се бе ударил, картини, които бе нарисувал. Лизи не изглеждаше впечатлена.

— Мислех, че живеете във ферма — каза тя, когато се настаниха на столове и пейки.

— Че защо? — учуди се Тъкър.

— Пише го в Уикипедия.

— А пише ли нещо за теб? Или за Джаксън?

— Не. Пише, че според слуховете имаш едно дете от Джули Бийти.

— Тогава защо им вярваш, че живея във ферма? Както и да е, имаш телефона и имейла ми, защо не ме попита къде живея?

— Стори ми се прекалено странно да задам такъв въпрос на баща си. Може би трябва сам да си напишеш страницата в Уикипедия. Така поне децата ти ще знаят нещо за теб.

— Но ние си имаме и животни — защити се Джаксън. — Пилета. Помъс. Един заек, който умря.

Бяха им препоръчали заека като начин да успокоят страховете на Джаксън от неизбежната смърт на баща му. Тъкър не беше съвсем сигурен каква е идеята — може би това, че детето ще осъзнае естествения ход на нещата, като отгледа свой домашен любимец и проследи живота му чак до смъртта? В началото нещата изглеждаха добре, но заекът умря само след два дни и сега Джаксън неспирно говореше за своя умрял заек. Действително започна да се отнася малко по-флегматично към смъртта на Тъкър, която очакваше всеки ден.

— Заекът е погребан ей там — обясни Джаксън на Лизи, като посочи дървения кръст в края на поляната. — Гробът на тате ще е до него, нали, тате?

— Да — потвърди Тъкър. — Но още не.

— Но скоро — каза Джаксън. — Може би, когато стана на седем?

— По-късно — каза Тъкър.

— Да. Може би — допусна Джаксън, сякаш целта на разговора бе да утеши Тъкър. — Майка ти умряла ли е, Лизи?

— Не — каза Лизи.

— Тя добре ли е? — попита Тъкър.

— Много добре, благодаря — каза Лизи. Имаше ли в гласа й саркастична нотка? Вероятно. — Тя ми даде идеята да дойда да те видя.

— Ясно — каза Тъкър.

— Заради това нещо — каза Лизи.

— Аха. — Това нещо, онова нещо… Всички неща в крайна сметка са еднакви, така че няма смисъл от уточнения.

— Когато човек разбере, че ще става родител, се стреми да разбере повече неща.

— Определено.

— Разбра го, нали?

— Кое?

— Това, което казах току-що.