Джулиет гола

И го почнаха. Кат прецени, че вече са достатъчно близки с новата й доведена дъщеря, за да говори с нея откровено за брака си; Лизи откликна с откровен разказ за травмите, които Тъкър й бе причинил с отсъствието си. (Тъкър забеляза, че по време на жалбата си тя непрекъснато прикриваше корема си с длан, сякаш той можеше всеки миг да атакува нероденото й дете с нож.) Тъкър кимаше велемъдро и от време на време поклащаше глава съчувствено. Понякога двете жени го поглеждаха безмълвно, а той само свиваше рамене и забиваше поглед в земята. Нямаше особен смисъл да се защитава, а и не знаеше каква тактика да предприеме. В историите, които двете си разказваха, имаше някои фактологични грешки, но не си струваше да ги поправя — на кого му пукаше например, че в яда и разочарованието си Натали беше казала на Лизи, че той бил спал с друга жена в нейния апартамент? Невярна бе информацията само за мястото, но не и за самата изневяра. Една-единствена дума можеше да обясни нещата през повечето време и тази дума беше „пиянство“. Можеше да изтъкне този факт и да го повтаря от време на време, може би дори след всяко изречение, но това едва ли щеше да помогне.

В края на вечерта той заведе Лизи до нейната стая и й пожела лека нощ.

— Добре ли мина? — попита тя и направи гримаса, сякаш цяла вечер я бе измъчвал гастритът.

— О, да, чудесно. Благодаря ти.

— Надявам се да се сдобрите с Кат. Тя е прекрасна.

— Да. Благодаря. Лека нощ. Наспи се хубаво.

Тъкър се върна долу, но Кат я нямаше. Беше използвала отсъствието му да си легне без него и без обяснения. Напоследък спяха в отделни стаи, но бяха в една особена фаза от връзката си, в която това не се смяташе за окончателно установено. Говореха за това всяка вечер или поне го споменаваха: „Добре ли си в другата стая?“ питаше Кат, а Тъкър повдигаше рамене и кимаше утвърдително. На два пъти, след ожесточени кавги, които за малко не бяха турили край на всичко, Тъкър я бе последвал в общата спалня, където бяха позакърпили положението. Но не и тази вечер. Тя просто изчезна.

Тъкър си легна, почете малко и угаси светлината. Но не успя да заспи. „Не си ти наистина, нали?“, го бе попитала онази жена и той започна да съчинява наум отговори на въпроса й. Накрая стана и слезе на долния етаж при компютъра. Ани щеше да получи повече, отколкото очакваше.

Глава 5

{__From:__ Тъкър.com>

Subject: Re: Re:

Скъпа Ани,

Наистина съм аз, макар да не знам как да ти го докажа. Ще опитам с това: нищо не ми се е случило в тоалетна в Минеаполис. Или с това: нямам извънбрачно дете от Джули Бийти. Или с това: престанах да записвам музика веднага след „Джулиет“, така че нямам материал за двеста албума, заключен в бараката, нито пък пускам песни под фалшиво име. Това достатъчно ли е? Сигурно не, освен ако не си достатъчно здравомислеща, за да приемеш, че истината за даден човек винаги е разочароваща, а истината за мен — още повече. Това се дължи на злощастно стечение на обстоятелствата — колкото повече време прекарвах в неправене на нищо освен гледане на телевизия и пиене, толкова по-упорито една малобройна група хора с впечатляващо въображение отстояваше убеждението си, че съм се посветил на цяла поредица странни начинания, като например записване на хип-хоп албум с Лорин Хил в Колорадо или снимане на филм със Стив Дитко в Лос Анджелис. Ще ми се да познавах Лорин Хил и/или Стив Дитко, защото много се възхищавам и от двамата (и защото щях да спечеля някакви пари), но не ги познавам. Всъщност някои от тези митове са толкова цветисти, че са ме отказали от всякакви публични изяви; струва ми се, че без мен хората се забавляват много повече, отколкото щяха, ако се мотаех наоколо. Представяш ли си да дам интервю за някое от списанията, които се интересуват от хора като мен? Постоянно ще трябва да отговарям с „Не, не бях. Не, не съм. Не, не сме…“. Щеше да е толкова досадно. Какво му е интересното да не си правил нищо?