Джулиет гола

Днес научих, че ще ставам дядо. Тъй като не познавам добре въпросната бременна дъщеря — между другото аз не познавам добре четири от петте си деца, — не можах да изпитам радост; за мен емоционалният заряд на новината беше символичен. Нямам особени угризения за това. Няма смисъл да се правя, че изпитвам радост само защото една почти непозната млада жена ми казва, че е бременна, макар да имам угризения за това, че определени решения, които съм взел или избегнал, са довели до това дъщеря ми да е за мен непозната. Колкото до символизма… Да науча новината, че ще ставам дядо, беше като да прочета собствения се некролог и това, което прочетох, ужасно ме натъжи… Каквито и дарби да съм притежавал, не ги оползотворих, нищо, че твоите приятели в мрежата мислят иначе, а и в други области на живота също не постигнах особен успех. Децата, които почти не виждам, са резултат от връзки, които съм съсипал поради мързел и пиянство; детето, което виждам — моя любим шестгодишен син Джаксън, е резултат от връзка, която съм на път да съсипя. Майка му ме понася вече няколко години и аз й дължа ужасно много, но тя разбираемо е започнала да ми се дразни и нейното раздразнение ме прави докачлив и заядлив. Тя си мислеше, че връзката ни може да се получи поради това, че сме различни. И макар наистина да е практична и ловка във финансово отношение (тя е търговец на едро с органични продукти) и с удоволствие да провежда въздълги срещи с хора, които се интересуват от пари и плодове, тези нейни качества не помагат, когато става дума за лични взаимоотношения. Аз не ценя тези качества достатъчно и във всеки случай моята непрактичност вече не е в съюз с таланта ми да пиша песни, тъй като вече не пиша песни. Артистичният темперамент е най-малкото безполезен, щом липсва крайният продукт. (Трябва да призная, че никога не успях да разбера какво е двама души да си пасват. Опитвал съм се да живея съвместно с жени, които притежават чувствителност, сходна на моята, с предвидимо катастрофални последствия, но обратният подход се оказва също толкова безнадежден. Събираме се с други хора, защото сме еднакви или защото сме различни, и накрая се разделяме по абсолютно същите причини. Стигнал съм до заключението, че ми трябва жена, която да обича лекомислието и мързела у един мъж; дали тази жена ще е президент на банка от „Уолстрийт“ или драскач на улични графити, ми е напълно безразлично.)

Напълно бях забравил за тези демо записи на „Джулиет“ допреди няколко месеца, когато един стар познат ги намери някъде по рафтовете. Той уреди издаването им на компактдиск и аз не се възпротивих, макар да съм съгласен с всяка твоя дума относно тяхната недодяланост — аз работих страшно много върху тези песни заедно с групата си и идеята, че човек с уши може да изслуша тези записи и да реши, че скапаната работна версия е по-добра от онази, върху която сме се трудили толкова усърдно и упорито, направо ме слисва. (Да си призная, бих стоварил върху главата на този тип цялата колекция от пиратски записи, всичките тези сто двадесет и седем албума, за които той самодоволно твърди, че притежава, и бих му забранил да слуша музика до края на живота си.) Все пак издаването на „Голата“ ми напомня за това, че някога и аз съм бил в състояние да свърша нещо; пък и получих малък аванс, който предадох направо на съпругата ми. За един следобед се почувствах почти като мъж, който осигурява хляба на семейството си.

Подозирам, че ти предоставих твърде много информация, но мисля, че няма как повече да се съмняваш дали аз съм аз. Аз съм в много голяма степен аз, а днес ми се ще да не бях.

Поздрави,

Тъкър Кроу}

Отговорът на Тъкър очакваше Ани, когато тя пристигна на работа. Можеше да си провери пощата още вкъщи преди закуска и, разбира се, беше достатъчно любопитна, за да иска да го направи. Но ако имаше отговор, Дънкан можеше да го види, а най-хубавото нещо в живота й в момента бе нейната тайна. Това бе започнало още предния ден с двата сухи, но все пак изумителни имейла, които казваха твърде малко, но сега вече тя разполагаше с информация, която за Дънкан би била ключ към разгадаването на вселенските тайни. Не желаеше да му предостави този ключ поради множество причини, повечето от които — доста подли.

Тя прочете имейла втори път, после трети път и подрани с разходката навън за кафе. Нужно й бе да помисли. Или по-скоро имаше нужда да престане да мисли за нещата, за които мислеше, за да може изобщо да помисли за нещо друго днес; а най-вече, повече дори отколкото за Тъкър Кроу и объркания му живот, тя мислеше за това как „Голата“ бе отровила атмосферата в нейния дом.