Джулиет гола

Но не можа да си спомни името на албума, а не помнеше и какво бе отвърнал Дилън, когато продуцентът, чието име не помнеше, бе поискал от Дилън песен като песента, която не помнеше, за да довърши който там албум беше. Тя изтри последната част, която иначе представляваше интересна тема за изследване. Ако беше Дънкан, щеше да знае всички тези неща и всъщност Дънкан трябваше да е този, който пише на Тъкър, само дето Тъкър нямаше да иска да знае за него. А тя, разбира се, все още не бе казала на Дънкан какво бе открила в пощенската си кутия и не желаеше да го направи.

След това разбра, че не й трябва да знае за Дилън. Тя просто използваше една книга, за да илюстрира идеята си така, както правят учените.

{Откъде се появи „Джулиет“? Знаеш ли? И какво се случва с тези места? Дали просто буренясват и се скриват? Или човек може отново да ги открие някой ден? Съжалявам, ако звуча прекалено натрапчиво, а и се зарекох да не те бомбардирам с въпроси. Ако поискаш да видиш снимки на моята умряла акула, обади се. С толкова мога да се отплатя.

Между другото, когато се прибрах у дома снощи, зачетох „Никълъс Никълби“ в твоя чест.}

Това последно изречение не беше ли прекалено тайнствено? Дано да не беше. Във всеки случай беше истина. Този път тя кликна върху „изпрати“, преди да се разколебае.

Глава 6

Не бе проблем, мислеше си Дънкан, че двамата с Ани никога не се бяха обичали. Тяхното беше брак по сметка и до този момент функционираше прекрасно — приятелите им бяха съпоставили старателно интересите и характерите им и преценката им се бе оказала точна. Той никога не бе изпитвал желание да си тръгне, както две свързани парчета от пъзела не се дърпат едно от друго. Ако човек си представи парчета от пъзел с чувства, то може да си представи и техните мисли: „Тук ще си стоя. Къде да ходя?“. А ако дойде друго парче от пъзела, предлагащо своите ушенца и устенца, за да съблазни едно от парчетата и да го откъсне от другото, то с лекота ще устои на такава съблазън. „Виж какво“, ще каже обектът на прелъстителното желание. „Ти си парче от телефонна будка, а аз съм лицето на Мария Стюарт. Няма да си паснем“. И толкова.

Сега обаче започваше да се пита дали пъзелът е уместна метафора за отношенията между мъжете и жените — не вземаше под внимание онази опакост на човешката природа и ината непременно да се хванеш с някого, макар да не си пасвате. Хората не се интересуват от специфични ъгли и форми, нито от телефонни будки и Мария Стюарт. Техните мотиви не произтичат от безукорни разумни съждения, а от очи, усти, усмивки, настроения, гърди, рамене, задници, остроумие, приятност, чар, романтични спомени и всякакви други неща, които правят невъзможни правите ръбове.

Освен това парчетата на пъзела не преливат от страсти. Хората могат със страст да се занимават с пъзели, но самите пъзели са доста порядъчни, дори би могло да се каже — равнодушни. А Дънкан подозираше, че страстта е част от това да бъдеш човек. Той я ценеше в музиката, в книгите и в телевизионните филми: Тъкър Кроу беше страстен човек, Тони Сопрано — също. Но в собствения си живот никога не бе отдавал нужното на страстта и ето че сега си плащаше за това, влюбвайки се по никое време. По-късно си зададе въпроса, дали това не бе ефектът от слушането на „Джулиет гола“ — може би албумът го бе събудил, бе раздрусал някаква част от него, която отдавна спеше. Той определено бе станал по-чувствителен, откакто чу албума за първи път — от време на време нещо го свиваше отвътре или пък безпричинно се просълзяваше.

Джина беше нова колежка в курса по изпълнителски изкуства за напреднали, където обясняваше на пъпчивите, занесени тийнейджъри, че никога няма да станат известни, поне не в областта, която са си избрали, макар Дънкан да подозираше, че някои от тях са достатъчно откачени, за да издебнат и убият обекта на своето обожание. Джина бе певица, актриса, танцьорка и дори все още да таеше мечти за професионална кариера в своята специалност, животът бе премахнал от нея всякаква мечтателност. Колегите му от курса по изпълнителски изкуства за напреднали бяха необикновено младолики мъже и жени на средна възраст, които все чакаха обаждане от пътуващи театри и агенти и все не ги получаваха. Доколкото Джина все още раздухваше въгленчетата на тези мечти, тя го правеше извън колежа. И не говореше постоянно за себе си, макар да имаше къносана коса на остри кичури и интересни бижута. На втория ден от пристигането си тя седна до него през почивката, разпита го за разни неща, слушаше го внимателно и демонстрира познания по някои теми, които го интересуваха. На следващия ден, когато го попита откъде може да заеме първия сезон на „Наркомрежа“ и сподели, че се е хванала на тази работа, за да се махне от безнадеждно пропаднала връзка, той разбра, че е загазил. Два дни по-късно се питаше какво се случва, когато едно парче от пъзела съобщи на своето взаимосвързано другарче, че иска да влезе в изцяло нов пъзел. Едновременно, но вече по-сериозно, се питаше как ли е сексът с Джина и дали някога ще го опита.