Джулиет гола

Той имаше много малко приятели сред преподавателите, най-вече защото смяташе останалите за простаци и досадници, дори онези, които се занимаваха с изкуствата. Те, от своя страна, го смятаха за хахавелник, който все рови в някакви неизвестни теми в търсене на информация за това, което го интересуваше през съответната седмица. За тях Дънкан бе чудак, но той го отдаваше на закостенелите им вкусове и беше убеден, че ако следващият Дилън влезеше в учителската стая да им посвири, те щяха да изпуфтят с досада и да продължат да си търсят нова работа в „Едюкейшън гардиън“. Дънкан не можеше да ги понася и това бе една от причините да се влюби лудо в Джина, която очевидно беше достатъчно светната, за да разбира, че велики произведения на изкуството възникват всекидневно. Тя щеше да стане негова другарка по душа, а в този град с неговото сиво, студено море, с неговите бинго зали и треперещи пенсионери истински другари по душа се събират сигурно веднъж на двеста години. Как да не мисли за секс при тези обстоятелства?

Излязоха да пийнат в деня, в който той й занесе първия сезон на „Наркомрежа“, увит във вестник и прибран в чантата му, за да не види Ани какво прави. Разбира се, единствено потайността му можеше по някакъв начин да го издаде, така че актът на контрабанда бе по-скоро заради него самия, отколкото заради нея — начин да придаде на една банална услуга привкус на прелюбодеяние. Обади се на Ани да й каже, че ще закъснее, но тя също щеше да се забави в работата, а не прояви безпокойство, нито дори интерес относно местонахождението му. През последните дни се държеше доста странно. Нямаше да се учуди, ако и тя си беше намерила някого. Щеше да е перфектно. Макар да не искаше да я изпусне, преди да е сигурен, че нещата с Джина ще потръгнат, а още бе много рано за това, защото дори не бяха излизали заедно.

По настояване на Дънкан двамата отидоха с велосипедите си до една тиха кръчма в другия край на града, оттатък доковете, далече от колеги и студенти. Тя пиеше сайдер — избор, който просто плени Дънкан, макар той да се намираше в настроение, в което, каквото и да си поръчаше тя — бяло вино, „Бейлис“ или кока-кола, — изборът й щеше да бъде свидетелство за нейната изтънченост и екзотична оригиналност. Сякаш цял живот бе жадувал именно за чаша сайдер.

— Ами наздраве. Добре дошла в колектива.

— Благодаря.

Те отпиха продължително от чашите си и мляснаха доволно в смисъл, че: а) си бяха заслужили питието и б) не знаеха какво да кажат.

— А, да. — Той бръкна в чантата си и извади филмите. — Заповядай.

— Супер. Как е? Искам да кажа като кои други филми?

— Не може да се сравни с друго. Точно това му е готиното. Чупи правилата. Върхът е. Уникален.

— Като мен. — Тя се засмя, но Дънкан реши да се възползва от възможността да скъси дистанцията.

— И аз мисля така — каза. — В смисъл, ти си нещо различно от американски телевизионен сериал за ъндърграунда в Балтимор. Искам да кажа, че филмът е и за много други неща, но другите неща не го правят да прилича на теб, затова не искам да говоря за тях. — Не се получаваше добре, но той реши да продължи. — Но в някакъв важен смисъл си приличате.

— Наистина ли? Продължавай. Много съм любопитна. — Тя изглеждаше по-скоро развеселена, отколкото разочарована. Може би щеше да успее да се измъкне.

— Ами. Познаваме се съвсем от скоро. Но докато седеше днес в преподавателската стая… — Той просто искаше да й направи комплимент и да й каже, че я намира привлекателна, че се радва, задето ще преподава в колежа. Но се забърка с това сравнение с „Наркомрежа“. — Ти се отличаваш като бяла врана. Е, не точно като бяла врана, но всички останали са улегнали и кисели, а ти направо озаряваш стаята. Ти си весела, енергична и хубава и… Добре де, „Наркомрежа“ не е весела. Нито хубава. Но в сравнение с всички останали сериали просто изпъква. Човек просто трябва да я гледа. Теб също.

Помисли, че се е измъкнал на косъм.

— Благодаря. Надявам се да не се разочароваш.

— О, няма.

Безнадеждно пропадналата връзка на Джина в Манчестър беше с някакъв хореограф, който обожавал майка си, а Джина не бил докосвал от две години и не й бил казал нищо мило от три. Той почти сигурно бил гей и мразел Джина затова, че не успяла да го излекува от привличането, което изпитвал към мъже. Повече от всичко на света тя желаеше добър, внимателен мъж, който да я харесва. Понякога човек може да види настъпващата катастрофа, на дълги прави отсечки, когато двата автомобила летят един срещу друг в едно и също платно.