Джулиет гола

Джина смътно си спомняше Тъкър Кроу, но с готовност се учеше. На следващия ден Дънкан й пусна „Голата“ и „Облечената“ един след друг на айпода в нейния малък и трогателно необзаведен едностаен апартамент, намиращ се в горната част на града, далече от морето и от Ани, и скоро след това двамата си легнаха, след като тя каза всички правилни неща за суровостта и неразкрасената простота на „Голата“. За Дънкан сексът бе истински секс — едно нетърпеливо и опасно неконтролируемо изживяване, което бе толкова различно от събота вечер, когато с Ани си взимаха дивиди от видеотеката. Четирийсет и осем мъчителни часа по-късно, в индийския ресторант отсреща, той обясняваше на Ани, че е срещнал друг човек.

Когато й го каза, тя остана спокойна.

— Така — каза тя. — Предполагам, че под „срещнал“ разбираш нещо повече от среща.

— Да.

— Спал си с нея.

— Да.

Дънкан се потеше, а сърцето му препускаше. Прилошаваше му. Петнайсет години! Дори повече! Възможно ли бе изобщо да скочи от утробата на петнайсетгодишна връзка право в ясното, синьо небе? Позволено ли бе? Или двамата с Ани трябваше тепърва да посещават курсове, да говорят с консултанти, да заминат някъде за година-две, за да разберат какво не е наред? Но кой щеше да ги принуди? Никой. А това, което го задържаше, бе притеснително малко. Той бе от първите възмутени, когато държавата започваше да се намесва твърде много в личния живот на хората, но дали в случаи като този не бе необходима всъщност малко повече намеса? Къде са им предпазните огради и обезопасителните мрежи? Пречат ти да скачаш от мостове, да пушиш, да притежаваш оръжие, да станеш гинеколог. Как така ти позволяват да напуснеш една стабилна, функционираща връзка? Не би трябвало. Ако новата му връзка не потръгнеше, след година той можеше да се окаже бездомен, безработен алкохолик. Което щеше да се отрази на здравето му много по-пагубно от пакет „Марлборо“.

— Трябва да уточня. Да, аз, такова, спах с нея, така да се каже, но може всичко да е просто грешка. Мога ли да те попитам: това разстройва ли те? Защото мен ме разстройва. Изглежда, не съм го премислил съвсем.

— Тогава защо ми го казваш?

— Можех и да не ти казвам, така ли? Това ли предпочиташ?

— Малко е трудно да ми предоставиш този избор, не мислиш ли? Ти си бил в положение да избереш как да постъпиш. Но не можеш да ме питаш дали искам да знам дали си спал с някого. Ще прозвучи подозрително.

— Освен ако преди това не съм те питал същото, без да съм спал с никого. Ако те бях попитал още отначало, а след това бях продължил да те питам…

— ДЪНКАН!

Той подскочи. Ани много рядко крещеше.

— Да. Извинявай. Отплеснах се.

— Искаш да се разделим ли?

— Не знам. Преди знаех. Но сега не знам. Изведнъж ми изглежда прекалено голямо нещо.

— А преди не ти изглеждаше такова, така ли?

— Не. Не толкова голямо, колкото би трябвало, не.

— С кого спиш?

— Не е… Не бих използвал сегашно време. Стана случайно. Значи. Правилният въпрос вероятно е „С кого преспа?“. Или „С кого се случи този вероятно еднократен инцидент?“.

Ани го гледаше така, сякаш можеше да го накълца с кухненския нож.

— Новата колежка в работата.

— Така.

Тя изчака малко и той започна да бръщолеви.

— Тя… Ами, много силно ме привлече още веднага.

Тя продължи да мълчи.

— От много време не се е случвало някой да ме привлече така силно, както тя.

Тишина, но по-дълбока и заплашителна.

— И много хареса „Голата“. Пуснах й го сно…

— О, за бога.

— Извинявай.

Разбираше, че трябва да се извини, но не бе напълно сигурен за какво. Не че беше невинен по всички обвинения или че изобщо разполагаше с някаква защита. Просто вече не знаеше какви точно престъпления е извършил. Раздразнението на Ани при споменаването на „Голата“… Дали беше заради това, че го бе пуснал на Джина? Или, че тя го бе харесала, а Ани — не?

— Не желая да говорим за шибания Тъкър Кроу точно сега.

Значи това е — не трябваше изобщо да споменава Тъкър. Сега разбираше.

— Извинявай. Още веднъж.

За първи път през последните няколко минути Дънкан намери куража да погледне Ани в очите. Много може да се каже за интимното познанство, като се замисли човек. Това е една силно подценена реалност, която човек пренебрегва до момента, в който възникне опасността да загуби нещо познато — дом, гледка, партньор. Беше просто нелепо. Щеше да се наложи да се откъсне от другата ситуация. Разбира се, със своята къносана коса и дрънкащи бижута Джина сигурно е свикнала на еднократни свалки. О, това звучи ужасно. Не искаше да каже това. Имаше предвид, че тя все пак се е движила в такива среди, в които еднократните свалки не са нещо толкова шокиращо. Та тя бе участвала в пътуващи мюзикли, за бога. Просто щеше да забрави цялата тази работа, щеше да се прави, че нищо не се е случило, и да я отбягва в почивките.

— Няма да се изнеса от къщи — заяви Ани.

— Не. Разбира се, че не. Никой не иска това от теб.

— Добре. Стига да сме наясно по това.

— Абсолютно.

— Е? Кога е удобно?

— Кога е удобно ли? За кое?

— Утре?

— Какво има утре?