Джулия

— Жена ви не си е в къщи — каза Мюлино. — И се съмнявам, че още можете да направите каквото и да е за нея в състоянието, в което сте. — Той вдигна повелително пръст. — Ако си тръгнете веднага, ви обещавам, че няма да кажа нищо на полицията, макар да смятам, че трябва да го направя. Хайде, вървете си, моля ви.

— „Хайде, вървете си, моля ви“ — имитира го Магнус. — А сега вие ще си заминете, ако обичате, за да мога да вляза в тази къща. Или, ако искате, можете да останете да ме гледате или да ми помогнете.

— Съжалявам, но… — започна мъжът и постави ръка върху ръката на Магнус.

Внезапно осъзнал теглото и мускулите си, Магнус отблъсна мъжа, удряйки го по бузата. Въпреки че ударът не беше силен — Магнус си послужи с лявата ръка, Мюлино падна. В същия момент образът на Марк мина през съзнанието на Магнус. Обхванат от внезапна ярост, той стисна зъби и тръгна към Мюлино, който съвсем пребледнял лежеше в тревата. Магнус вдигна десния си крак с намерението да го удари в брадата, но, вдигайки очи, видя хубавата, малка съседка да крещи зад затворения прозорец.

— По-добре ела да помогнеш на този кретен да се прибере вкъщи — измърмори Магнус, чийто яд беше изчезнал така бързо, както се бе появил. След това той слезе към улицата. Беше оставил колата си на Плейн Три Хаус.

Кейт? Кейт? Докато минаваше през парка, лятното, леко заоблачено небе сякаш помръкна над него.

7

Марк се събуди в тъмното с увит около ханша си с мръсен чаршаф. Току-що бе сънувал Джулия — един сън, който го преследваше от три-четири години. Обикновено той започваше с това как Марк влиза в една класна стая, сяда на бюрото и изведнъж се сеща, че не е готов. Не само, че не беше подготвил доклада си, но дори не си спомня темата, по която възнамерява да работи. Студентите от различни години и от различни класове го гледаха с иронична усмивка и явно започваха да се отегчават. Ако не измислеше нищо, което да каже, един час от обучението, един час, който той изобщо не знаеше как да запълни, щеше да бъде невъзвратимо изгубен. Не беше ли „Работническото движение в Англия“ в понеделник, сряда и петък от 9,30 до 10,30 часа? „Нови тенденции на социалистическата мисъл“ във вторник, четвъртък и петък от 13,30 до 14,30 часа? Или „Теория на тълпата“ в понеделник и сряда от 16 до 17,25 часа? Тогава разбираше с нарастващо отчаяние, че е забравил кой ден е. Тази нощ сънят продължи до там, когато Джулия стана в класната стая и, като извади цял куп бележки от чантата си, започна блестящо изложение за Лондонското кореспондентско дружество и неговия секретар Томас Харди. Той се сърдеше, че е узурпирала неговата роля, като едновременно следеше с ентусиазъм начина, по който тя представя темата — един великолепен водопад от идеи, точно съответстващ на това, което той напразно се бе мъчил да изрази през цялата учебна година. Беше сигурен, че можеше да си спомни всичко, което бе казала, за да му послужи за първата глава на книгата, която замисляше, но секунда след събуждането всичко изчезна. Или поне що се отнася до идеите, защото си спомняше как изглеждаше Джулия — с бял корсаж и жълта пола, а косата и падаше гъвкаво върху раменете. Беше онази Джулия, която бе видял първата сутрин в къщата на Магнус. Изглеждаше очарована, като жена, която общува с феите; жена, в която още личат последните следи от вълшебното детство. Марк беше забил поглед в тавана на стаята, давайки си сметка, че сънят страшно го бе възбудил сексуално. Лудо желаеше Джулия. Тя повече не можеше да се счита омъжена за Магнус, след бруталното му появяване в къщата вчера следобед. Тази мисъл му даде достатъчно сила, за да протегне ръка и да завърти ключа, намиращ се отстрани на матрака, поставен направо на земята. Изглежда най-после Магнус беше загубил всякакъв контрол над себе си. Джулия и Лили — и двете му бяха разказвали за въпросния инцидент, като го посъветваха да отбягва Магнус за известно време. Е, кога впрочем не го беше отбягвал? Едно от първите съвсем ясни впечатления в живота на Марк бе, че Магнус го мрази.

По-точно ще е да се каже, че го отвращавам — каза си Марк, като потисна напушилия го луд смях.