Читаем Джулия полностью

В продължение на десет минути хаосът на апартамента му бе пометен, оставяйки го в един трептящ свят, намиращ се в постоянно кръгово движение. Той беше точка светлина танцуваща в мрака, процеп, през който духът можеше да проникне. Звезди и светове се въртяха около него. Единственият извор на светлина беше едно величествено и позлатено колело, едно колело от съзнание, към което той летеше, като описваше кръгове. То дишаше и пулсираше, трептящо от живот и познание.

От миниатюрно, тялото му стана огромно. Кръговете, които правеше, покриваха светове, галактики. Марк — тялото стана Марк — аз-а, вдишвайки вятъра на съзнанието.

Беше защитен от един пашкул от време, лек като прах. Всичко беше свято. С един дъх той можеше да отблъсне времето и да разчупи световете, оставяйки да съществува само Марк, само святата светлина. Дланите му се простираха върху континенти, леки като бръмчене на муха. Ръцете му се вдигнаха, преминавайки широки пространства. Песен без думи изпълни сияещото пространство, което го заобикаляше от всички страни. Безплътен мир, който беше от същата природа като напрежението го издигаше и изпълваше със светлина. Мускули, птици, полет. Беше изправен. Сега пътуваше към рой блестящи частици, които се струпваха, докато той пресичаше огромните разстояния, делящи го от тях. Беше жаден за обединение. Първо съзря позлатен град, после едно лице, в което разпозна Джулия, още преди да го е видял ясно. Той я създаде, използвайки съзнанието като първична материя. Пространството започна да пее, да трепти от енергия: то се разпадаше на пламъци и лампи, ставаше чиста светлина. Лицето, което видя, не беше на Джулия, а на едно хубаво дете. Светлината стана непоносимо силна.

Навън, много далече, от лявата му страна, се чу клаксона на едно такси. Марк започна да се спуска, въртейки се, докато тежестта се връщаше в обширните молекулни области на тялото му. Остави се да падне напред върху килима. Бедрата му се бяха схванали. Езикът му докосна прашни власинки. Седнала до него на канапето във всекидневната на Джулия, мисис Флъд му каза: „Блокирали сте“. Повторният ужасен шум, издаден от таксито, пробуди главоболието му и то се стовари върху черепа му като черна нощ.


— Толкова съм щастлива, че се съгласихте да ме приемете — каза Джулия на приветливата и не много млада жена, която току-що и отвори вратата на голямата, бяла къща на Ейбътсбъри Клоуз, 4. — Много е важно да поговорим, във всеки случай за мен. Толкова бях изненадана като открих името ви в указателя… Бях сигурна, че сте се преместили след тази трагедия. Спомняте ли си, че говорихме по телефона, мисис Брейдън? Аз съм Джулия Лофтинг. Казахте ми да дойда тази сутрин, преди обяд.

Жената отвори напълно вратата и пусна Джулия да влезне в учудващо тъмната вътрешност на къщата. Всичко, което можеше да види, изглеждаше тъмнокафяво. Една от стените беше покрита със стари, прашни снимки.

— Не сте говорили с мен — промърмори жената. — Мисис Брейдън е в стаята си. Тя ви чака. Отнася се за Джефри, нали? — Имаше същия немски акцент като жената, с която Джулия бе говорила по телефона предишната вечер, но гласът й беше по-остър, по-кристален. Без да знае защо, Джулия си помисли, че това е глас на хипнотизатор.

— Значи вие не сте… — Джулия вдигна очи към стълбата, която чезнеше в пълен мрак.

— Аз съм компаньонката на мисис Брейдън — каза жената с проникващ, успокояващ глас. — Казвам се мисис Хъф. Не познавах мисис Брейдън преди трагедията. В началото идваха толкова много хора — журналисти, полицаи, лоши хора, дошли да си пъхат носа в това, което не ги засяга. Аз я пазех от тях. Вече от доста време никой не е идвал. Тя иска да ви види.

Като се движеше с уверена лекота, напомняща походката на мис Пинър, което Джулия взе за белег на артистичност, мисис Хъф отвори една врата отляво. Откри се малък салон с мирис на застоял въздух, където върху пъстър килим стояха прави, издути от прекалено големия пълнеж кресла. Отстрани на всяко кресло имаше зелено растение с листа, покрити с власинки.

— Бихте ли ме почакали тук? Няма да се бавя много.

— Познавахте ли мистър Брейдън — попита Джулия, като се държеше несръчно за едно от плюшените кресла.

— Той загина през войната — каза мисис Хъф, преди да затвори вратата след себе си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Петр Первый
Петр Первый

В книге профессора Н. И. Павленко изложена биография выдающегося государственного деятеля, подлинно великого человека, как называл его Ф. Энгельс, – Петра I. Его жизнь, насыщенная драматизмом и огромным напряжением нравственных и физических сил, была связана с преобразованиями первой четверти XVIII века. Они обеспечили ускоренное развитие страны. Все, что прочтет здесь читатель, отражено в источниках, сохранившихся от тех бурных десятилетий: в письмах Петра, записках и воспоминаниях современников, царских указах, донесениях иностранных дипломатов, публицистических сочинениях и следственных делах. Герои сочинения изъясняются не вымышленными, а подлинными словами, запечатленными источниками. Лишь в некоторых случаях текст источников несколько адаптирован.

Алексей Николаевич Толстой , Анри Труайя , Николай Иванович Павленко , Светлана Бестужева , Светлана Игоревна Бестужева-Лада

Биографии и Мемуары / История / Проза / Историческая проза / Классическая проза