Един от нас

— Опасявам се, че да. Не си ли чувал нещо повече около историята с изнудването? — Той поклати глава. — Ще чуеш. Шефът, онзи, който ръководеше Хамънд, поема нещата в свои ръце, а той е човек, който не се предава лесно. Един от неговите приближени вече се е обаждал на някои от другите жертви. Мога ли да ти задам един въпрос?

— Давай.

— Някога възползвал ли си се от незаконните услуги на една организация — „РЕМтемпс“ — за временно прехвърляне на спомен?

Джеймисън придоби тъжен вид.

— Допускам, че този въпрос да има реторичен характер. Както обикновено, ти знаеш доста за мен.

— Не — казах аз, — само догадки. Но е добре, че се потвърждават. Виж, ситуацията е следната. Ченгетата знаят за тая мръсна изнудваческа история и отдалеч държат под око всички потърпевши. Това означава, че изнудвачите, които всъщност работят за Стратън, шефът на „РЕМтемпс“, трябва много да внимават, докато той подработи нещата с някой голям началник и едва тогава ще могат да се върнат към обикновения си ритъм на работа.

— Не съм забелязал никой да ме държи под око.

— Така е, защото не съм казал на ченгетата, че и ти си вътре.

— Благодаря ти! — каза той. — Какво мога да направя в замяна?

— Искам да прекарам Стратън — по лични причини и защото животът на двама мои приятели, включително и на жената, която бе с мен при посещението ми у вас, зависи до голяма степен от това. Сам знаеш, че докато този рекет не бъде унищожен, ще трябва да трепериш и да се озърташ цял живот. Така че ще те помоля за помощ. Искам да уредя среща между теб и дясната ръка на Стратън.

— Но как ще стане това?

— Имам някои връзки в основните структури на организацията на Стратън или поне той така си мисли. Мога да накарам един човек да се обади на шефа си и да му каже две неща — че не си под наблюдение и че отказваш да плащаш. Много е вероятно Стратън да изпрати един тип, Куот, да те обработва. Когато оня се появи, ние с един приятел ще бъдем при теб и направо ще му стъжним живота. Той така или иначе ще е готов да се появи, защото е от мозъците на Мрежата, а аз току-що му унищожих уебсайта със супервирус, който изглежда като изпратен от „РЕМтемпс“.

— Аз какво трябва да направя?

— Да си бъдеш на мястото. Куот сигурно ще се обади предварително и трябва да чуе твоя глас. След като разберем, че е тръгнал, можеш и трябва да изчезнеш.

Джеймисън кимна отривисто.

— Разбира се, че ще помогна. Можеш по всяко време да се обаждаш в студиото. Искай вътрешен 2231. Моята помощничка веднага ще те свърже с мен. Кога трябва да се състои тази среща?

— Трябва да е тази вечер.

Станахме заедно и той стисна ръката ми.

— Благодаря — казах аз. — Надявам се, че не съм ти създал някакви неприятности на площадката.

— Напротив — намигна Джеймисън. — Измъкнат насила от младолик мъж с грубоват вид, който не казал на охраната по каква работа идва! Ти ми правиш услуга!

Наблюдавах го как върви царствено надолу по алеята с изправен гръб и високо вдигната глава. Той изглеждаше така, сякаш нямаше за какво да мисли, освен да си каже репликите и да не се блъсне случайно в някой стол. Надявах се да имам възможност да видя новия му филм, макар и само по кабелната в затворническата килия. Ролята му подхождаше.

Беше ме спечелил!

* * *

Изгълтах на бърза ръка нещо средно между закуска и обяд на една от масите на тротоара пред кафене „Проуз“, след което, оригвайки от преяждане, се отправих към апартамента си. В „Проуз“, както може да се очаква, разбират важността на мазнините и холестерола и винаги се грижат в храната ви да има предостатъчно. Всъщност, ако искате, може да си ги поръчате като допълнително блюдо. Когато се прибрах вкъщи, набрах номера на телефона, който ми беше дал Роумър, и той вдигна още при първото позвъняване. Беше ми приятно, че някой ме вземаше насериозно. Отдавна не ми се бе случвало.

Казах му, че съм се опитал да пораздрусам Джеймисън самостоятелно, като намекнах, че идеята ми е да измъкна малко пари покрай системата на Стратън. Исках да му прозвучи глупаво, което никога не пречи, както и да го заблудя по отношение на истинските си мотиви. След това го инструктирах и му казах, че ще чакам да се обади по телефона.

Седнах до телефона и запалих цигара. Роумър се обади още преди да я бях изпушил. Беше говорил с Куот и му казал и двете неща — че Джеймисън не е известен на полицията и че му създава проблеми. След това поискал подкрепление. Гласът на Куот звучал далечен и разстроен, но обещал, че ще отиде да притисне Джеймисън в девет вечерта.

— Добре се справяш, любителю на фъстъци — казах аз. — Сега искам да стоиш настрана и да не забравяш две неща. Първото е, че си ми дал задника си под наем.

Каза, че знаел.

— А кое е второто?

— Опиташ ли се да ме прекараш, ще те убия. — Затворих телефона със съзнанието, че това не бе истината, но той беше повярвал.