Единствена любов

— Сякаш къщата е обитавана от духове — промърмори Тормент, докато се озъртаха из помещението за прислугата.

Дариъс кимна.

— Припомни си, че духовете съществуват единствено в съзнанието ти и няма да ги срещнеш под този покрив. Хайде, трябва да огледаме подземието. Ако хората са я отвлекли, сигурно я държат там.

Движейки се тихо, те отминаха голямото кухненско огнище и висящите на куки парчета месо, като им стана повече от ясно, че това беше човешки дом. Наоколо беше съвсем спокойно, в пълна противоположност на всяко вампирско имение, където това беше най-активният момент от денонощието, свързан с подготовката на Последното хранене. Уви, въпреки че домакинството принадлежеше на другата раса, това не означаваше, че жената не беше тук, по-скоро обратното. Макар вампирите да бяха съвсем наясно със съществуването на човешкия вид, за хората те бяха същества от митовете и легендите. Все пак, от време на време, бе неизбежно да се стигне до контакт между вампирите, желаещи да останат скрити, и любопитните очи на хората. Тези редки случаи обясняваха страшните истории на хората и фантастичните приказки за духове, вещици, призраци и създания, пиещи кръв. Очевидно човешкото съзнание изпитваше болезнена потребност да фабрикува измислени истории при липсата на конкретни факти. Което беше напълно логично, предвид разбирането на тази раса за света и мястото й в него. Всичко, което не им изнасяше, биваше определяно като някакво свръхестествено явление, съчетано с паранормални елементи. И какъв триумф би било за едно заможно човешко домакинство да се сдобие с физическо доказателство за лекомислените им суеверия.

При това едно прекрасно и безпомощно доказателство.

Не беше ясно какво са успели да забележат обитателите на тази къща с течение на времето. На какви странности са ставали свидетели.

Какви расови различия най-неочаквано са били излагани на показ и забелязвани поради факта, че двете имения имаха добра видимост едно към друго.

Дариъс изруга под нос и си каза, че именно заради това вампирите не трябваше да живеят толкова близо до хората. Ясно разделение на расите беше най-добре.

Двамата с Тормент огледаха първия етаж, като се дематериализираха от стая в стая и се движеха внимателно покрай мебелите и гоблените, без да издават и звук, подобно на сенки в лунна нощ.