Единствена любов

Докато Хекс чакаше пред фитнес залата, тя с неохота анализираше чувствата си. Сякаш се взираше в лицето на непознат и отбелязваше чертите, цвета и несъвършенствата му напълно безчувствено.

Желанието й за отмъщение беше притъпено от искрената загриженост за Джон.

Изненада, изненада!

Но пък тя никога не беше очаквала да стане отблизо свидетел на такава ярост, а още по-малко у Джон. Като че в него се беше вселил звяр, който ревеше затворен в клетката си.

С обвързания вампир не можеш да си правиш шеги. И тя не се заблуждаваше, именно това беше причината за неговата реакция. а също и за наситения аромат на подправки, който долавяше около него, след като се беше измъкнала от затвора на Леш. В някакъв момент, по време на нейната брутална ваканция, чувствата и уважението на Джон към нея бяха прераснали в нещо необратимо.

По дяволите. Каква бъркотия!

Когато звукът от тренажора изведнъж замлъкна, тя беше склонна да се обзаложи, че Блейлок просто е измъкнал щепсела от контакта. Много умен ход! Тя се беше опитала да спре Джон, но когато убежденията й не дадоха резултат, застана на пост тук, пред вратата. Не можеше да стои и да го гледа как тича на пътеката до пълното си изтощение. Да слуша отвън как се наказва сам, беше достатъчно лошо.

Стъклената врата в другия край на коридора се отвори и от офиса се появи Тормент. Ако се съдеше по светлината, струяща иззад гърба му, Ласитър също беше там.

— Как е Джон? — когато братът се приближи, по посърналото му лице и уморените му очи личеше загриженост, а емоционалната му решетка блестеше от разкаяние.

И това беше толкова логично.

Хекс хвърли поглед към вратата на залата.

— Очевидно е размислил и няма да прави кариера като маратонец. Или това, или току-що счупи още една пътека.

Извисяващото се над нея тяло на Тор я накара да вдигне глава, за да може да го погледне в лицето и тогава с изненада откри какво се таеше в сините му очи. В погледа му се четеше разбиране и дълбоко познание, което събуди нейната подозрителност. Според личния й опит непознати, които гледат така някого, са опасни.

— Как си? — попита той тихо.

Странно. Тя не беше имала много контакти с брата, но когато и да се бяха кръстосвали пътищата им, той винаги беше проявявал особена... любезност. И по тази причина тя винаги го избягваше. Справяше се много по-добре със суровото отношение, отколкото с каквато и да било любезност.

Честно казано, той я караше да се чувства нервна.

Тя не отговори, а неговото лице се напрегна, като че ли беше разочарован, но въпреки това не я укори.

— Добре — каза. — Няма да любопитствам.

Боже, каква кучка беше.

— Не, няма проблем. Но едва ли би искал да чуеш отговора точно в този момент.

— Разбирам — той присви очи към затворената врата и тя долови неговата твърда убеденост, че мястото му е тук, отвън, заедно с нея, защото страдащият от другата страна мъж го беше отхвърлил. — Обадила си се в кухнята да ме повикат тук.

Тя извади ключа за къщата му, който Джон беше използвал.

— Просто исках да ти върна това и да ти кажа, че имаше малък проблем.

Емоционалната решетка на брата стана черна и пуста, всички светлини угаснаха.

— Какъв проблем?

— Стъклото на една от плъзгащите се врати е счупено. Ще са нужни няколко дъски, за да се покрие временно дупката. Успяхме да включим алармата, така че детекторът за движение вътре работи, но става ужасно течение. Мога да я поправя още днес.

Разбира се, само в случай че Джон видеше сметката на всички тренажори, протриеше маратонките си или се изчерпеха силите му.

— Коя. — Тор се покашля. — Коя врата?

— Онази в стаята на Джон Матю.

Братът се намръщи.

— Беше ли счупена, когато влязохте?

— Не. просто се пръсна внезапно.

— Това не се случва със стъклата без причина.

А не беше ли имал Джон добра причина?

— Абсолютно вярно.

Тор се втренчи в нея и тя отвърна на погледа му, а тишината стана непоносима. Истината беше, че колкото и мило да се държеше братът, колкото и добър боец да беше, тя нямаше да сподели нищо с него.

— С кого да говоря за ремонта на вратата? — попита тя.

— Не се тревожи за това. Благодаря, че ме уведоми.

Братът се обърна и се запъти към офиса, а тя се почувства ужасно... Още нещо общо между нея и Джон Матю. Само че вместо да се опитва да поставя спортни рекорди, на нея й се искаше да вземе нож и да среже ръцете си, за да освободи напрежението. Боже, понякога беше такова мрънкало. Наистина беше такава. Но онези обръчи не само потискаха симпатската й страна, но й помагаха да потиска и нежеланите си чувства. А това означаваше около деветдесет и девет процента от емоциите й, ако трябваше да е точна.

Десет минути по-късно Блейлок подаде глава през вратата, с поглед, забит в пода, и объркани чувства, което не беше странно. Никой не обичаше да става свидетел на саморазрушението на приятел и да се налага да разговаря с жената, докарала го до това положение.

— Джон отиде в съблекалнята да си вземе душ. Убедих го да сложи край на тази история с маратона, но ми се струва, че все още му е нужно малко време.

— Добре. Ще продължа да го чакам тук в коридора.