Единствена любов

Кимването на Блей беше последвано от неловка пауза.

— Аз ще потренирам.

Вратата се затвори, а тя вдигна якето и оръжията си и тръгна по коридора към съблекалнята. Офисът беше празен, което означаваше, че Тор си беше тръгнал и вероятно се беше заел да организира ремонта с някого от догените.

Натрапчивата тишина й подсказа, че в залата, учебните стаи и клиниката нямаше никой. Тя се облегна на стената, плъзна се надолу и седна на пода, с ръце, опрени на коленете. Отпусна глава назад и затвори очи. Боже, беше изтощена.

— Джон още ли е вътре?

Хекс се събуди и насочи пистолета си към гърдите на Блейлок. Вампирът отскочи назад, а тя мигом спусна предпазителя и наведе дулото.

— Извинявай, старите навици умират трудно.

— О, да — той размаха бялата си кърпа по посока на съблекалнята. — Джон още ли е вътре? Вече мина повече от час.

Хекс вдигна ръка и погледна към часовника, с който се беше сдобила.

— Боже.

Тя се изправи и открехна вратата. Звукът от душа не я успокои.

— Има ли друг изход освен този?

— Само през фитнеса, който също води единствено към този коридор.

— Ще отида да поговоря с него — заяви тя и се помоли да постъпва правилно.

— Добре. Аз ще завърша тренировката си. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

Тя бутна вратата и влезе. Обзавеждането беше стандартно и се състоеше от редици с кафяви шкафчета, разделени от дървени пейки. Следвайки звука на течаща вода, идваща отдясно, тя отмина писоарите, кабините с тоалетните и мивките, които изглеждаха някак самотни в отсъствието на група голи потни мъже, които да ги използват. Откри Джон в зоната с душовете, където всеки квадратен сантиметър беше покрит с плочки. Все още беше облечен с тениската и шортите си и седеше на земята, облегнат на стената, с глава, наведена надолу, и ръце, опрени на коленете, а по масивните му рамене се стичаше вода.

Първата мисъл, изникнала в главата й, беше, че досега и тя бе седяла в същата поза отвън.

Втората беше колко е изненадана от факта, че може да стои така неподвижно. Емоционалната му решетка не просто пламтеше. Дори сянката зад нея гореше от страданието му. Като че двете му половини скърбяха заради всички мъки, през които беше преминал или наблюдавал и заради претърпените жестоки загуби в живота му... И сега може би беше на път да претърпи още една. Емоционалното му състояние в резултат на всичко това я ужасяваше. Изпълващата го наситена черна празнота беше толкова мощна, че поглъщаше цялата му психика.

Водеше го към състоянието, в което се беше намирала тя в операционната.

Запращаше го към лудостта.

Когато пристъпи през облицования с плочки праг, кожата й настръхна от студа, породен от чувствата му. И осъзнаването, че го беше направила отново. Това беше Мърдър, само че в още по-тежко състояние.

Господи, тя беше същинска черна вдовица, когато опираше до важните мъже в живота й.

— Джон?

Той не вдигна глава и тя не беше сигурна дали изобщо регистрира присъствието й. Беше се върнал в миналото, бе обсебен от него и впримчен в хватката на спомените.

Хекс се намръщи, когато усети, че следи с очи вадата, която се стичаше изпод тялото му към. канала.

Към канала.

Имаше нещо, свързано с този канал. Нещо свързано с. Леш? Погълната от самотата и заслушана в тихия звук на водната струя, тя освободи лошата си страна, този път за добро. Инстинктите й на симпат мигом се пробудиха и проникнаха в Джон, за да навлязат дълбоко в съзнанието и спомените му.

Той вдигна глава и я погледна стъписан, а всичко около нея придоби червен цвят и стана двуизмерно. Плочките вече бяха розови, тъмната мокра коса на Джон имаше цвят на кръв, а водата блещукаше подобно на розово шампанско.

Образите, които видя, бяха излезли изпод перото на ужаса и срама. Тъмно стълбище в жилищна сграда, не много различна от онази, в която я беше завел. Той беше дребен претранс, насилван от вонящ човек... О, боже!

Не!

Коленете на Хекс поддадоха и тя се олюля... а после остави тялото си да се строполи на земята. Падна така тежко върху хлъзгавите плочки, че костите й изпукаха, а челюстта й изтрака.

Не... Не Джон, помисли си тя. Не и когато е бил безпомощен, невинен и така самотен. Не и когато е бил изгубен в света на хората, борейки се за оцеляване.

Не и той. Не и по този начин.

Със симпатската си страна, изложена на показ, и очи, несъмнено искрящи в червено, тя седеше срещу него и двамата се взираха един в друг. Той знаеше, че тя е прочела мислите му и ненавиждаше онова, което бе узнала, с такава ярост, че тя мъдро запази скрити всякакво съжаление и съчувствие. Джон изглежда негодуваше не срещу факта, че бе нахлула в спомените му. По-скоро му се искаше да няма такива проклети спомени, които да споделя.

— Какво общо има това с Леш? — попита тя рязко. — Беше завладял съзнанието ти напълно.

Очите му се насочиха към канала в центъра и тя имаше чувството, че той вижда как към него се стичат струи кръв.

Тази на Леш.