Единствена любов

Хекс присви очи, а случилото се до голяма степен й се изясни. Леш беше научил за тайната на Джон. Някак си. «И тя нямаше нужда от симпатската си страна, за да разбере какво би сторил той с подобен вид информация.»

Коментатор на бейзболен мач нямаше да свика повече публика.

Когато Джон отново погледна към нея, тя се почувства дълбоко свързана с него. Без бариери, без усещане за уязвимост. Макар да бяха напълно облечени, всеки беше гол пред другия.

Беше повече от сигурна, че никога нямаше да изпита подобно усещане с друг мъж. Или с когото и да било изобщо. Той не се нуждаеше от обяснения, за да разбере през какво бе преминала тя и какви са всички последствия от подобно изживяване. Същото важеше и за нея.

И може би сянката върху емоционалната му решетка представляваше някакъв вид раздвоение на психиката, причинено от преживяната травма. Може би душата и съзнанието му бяха решили да прекъснат връзката с миналото и да го запратят в някой забравен ъгъл. Може би по тази причина тези две части от него бяха така отчетливо разграничени.

Имаше логика, както и в желанието за мъст, което той изпитваше. Все пак Леш беше лично замесен в две отделни злини — в случилото се с него, и с нея. Когато информация като тази попаднеше в погрешни ръце, ужасът беше подобен на този, изпитван по време на самата случка. Защото всеки път, когато някой узнаеше за нея, го преживяваш отново и отново. Именно по тази причина тя никога не говореше за времето, прекарано с баща й в колонията или за онази гадост в клиниката на хората... Или... Да...

Джон вдигна показалец и посочи окото си.

— Очите ми са червени ли? — попита тя.

Той кимна и Хекс потърка лицето си.

— Съжалявам. Вероятно ще са ми нужни други колани с шипове — той спря водата, а тя отпусна ръце надолу. — Кой друг знае за това?

Джон се намръщи. После произнесе с устни:

— Блей и Куин. Зейдист. Хавърс. Един терапевт.

Когато той поклати глава, тя прие, че това е целият списък.

— Няма да кажа на никого.

Очите й обходиха огромното му тяло от масивните рамене до мощните бицепси... и осъзна, че й се искаше той да е бил с тези размери на онова стълбище. Сега вече беше различен. Макар че това се отнасяше само до външността му. Вътре в него продължаваха да се съчетават всички етапи, през които беше преминал. Изоставеното бебе, нежеланото дете, самотният претранс... Сега зрял мъж. Който беше отличен боец, верен приятел и, ако се съдеше по стореното от него на лесъра в онази къща и онова, което без съмнение искаше да причини на Леш, много опасен противник.

И всичко това ги поставяше пред един проблем: според Хекс синът на Омега трябваше да бъде убит от нея.

Не че трябваше да обсъждат това точно сега.

Влагата от плочките попиваше в панталоните й, а от Джон се стичаха струйки и тя се изненада от онова, което й се искаше да направи. Беше нелогично поради безброй причини и със сигурност идеята не беше добра. Но когато опираше до тях двамата, логиката не взимаше прекалено голямо участие.

Хекс се примъкна напред и опря длани в хлъзгавия под. Движеше се бавно на ръце и колене, докато не стигна до него. Разбра кога той долови аромата й. Защото членът му под подгизналите шорти се втвърди.

Когато се озова лице в лице с него, тя закова поглед в устните му.

— Мислите на двама ни вече са едно цяло. Искам същото да се случи и с телата ни.

След това се наведе напред. Точно преди да го целуне, се спря за миг, но не защото се тревожеше, че той ще се отдръпне... Наситеният аромат на подправки, който се излъчваше от него, й подсказваше, че няма такова намерение.

— Тълкуваш нещата погрешно, Джон — докато четеше емоциите му, тя поклати глава. — Не си наполовина мъж, заради онова, което са ти сторили. Ти си два пъти повече от всички други, защото си успял да оцелееш.

Животът често те поставя в най-неочаквани ситуации. При никакви обстоятелства, дори в най-ужасния си кошмар, Джон не си беше представял, че би понесъл Хекс да разбере за онази случка. Защото независимо колко голямо и силно вече бе тялото му, той не можеше да се отърси от мисълта, че някога е бил толкова слаб. А страхът, че онези, които уважава, могат да научат за станалото, го караше да се чувства слаб отново и отново.

И ето че скелетът не просто беше изваден от гардероба, а беше и осветен от прожектори.

Колкото до продължилия два часа душ. Той все още агонизираше вътрешно, заради това, че Хекс е била наранена по този начин. Беше прекалено болезнено да мисли за станалото, прекалено ужасяващо, за да може да се справи. А към всичко това се добавяше и потребността му на обвързан вампир да я закриля и да се грижи за безопасността й, както и фактът, че бе напълно наясно какво е да преживееш подобно нещо.