Единствена любов

Само ако я беше открил по-рано. Ако беше положил повече усилия. Но тя се беше освободила сама. Не я беше измъкнал той. За бога, та той беше стоял в онази проклета стая, където е била изнасилвана, и дори не беше разбрал, че тя е до него. Твърде много му идваше, за да може да се примири. От всички тези объркани обстоятелства главата му бучеше така силно, сякаш мозъкът му се бе превърнал в хеликоптер, който всеки момент ще излети, за да не се върне никога.

Единственото, което го задържаше на земята, беше възможността да убие Леш.

Докато знаеше, че копелето диша някъде там из света, Джон щеше да има нещо, върху което да се фокусира, за да запази разсъдъка си. Мисълта за убийството на Леш беше връзката му със здравия разум, тя му даваше цел, подхранваше силата му.

Но само още една проява на слабост, като например да не успее да отмъсти за своята жена, и с него беше свършено.

— Джон — произнесе Хекс, като очевидно се опитваше да спре този трескав поток от мисли. Той се съсредоточи върху нея и се загледа в искрящите й червени очи, което му напомни, че тя беше симпат. А това означаваше, че може да се рови из съзнанието му, да отвори скрити капани, да освободи всичките му демони и да наблюдава танца им. Но не го беше направила, нали? Да, беше проникнала в съзнанието му, но само за да разбере какво става с него. И макар да се беше докоснала до най-мрачните му тайни, не го беше посочила с пръст, нито се беше отдръпнала отвратено. Вместо това се бе промъкна до него като котка и имаше вид, сякаш желае да го целуне.

Очите му се насочиха към устните й.

И с изненада откри, че може да понесе този контакт помежду им. Думите не бяха достатъчни, за да уталожат омразата, която изпитваше към самия себе си, но ръцете й върху кожата му, устните им, слети в едно, тялото й, притиснато към неговото... Именно от това имаше нужда, а не от разговори.

— Точно така — каза тя с пламнал не само заради симпатската й същност поглед. — Двамата с теб имаме нужда от това.

Джон вдигна влажните си студени ръце и обхвана лицето й. После се озърна. Може би сега беше моментът, но не това беше мястото.

Нямаше да прави любов с нея на твърдите плочки.

— Ела с мен — произнесе с устни, а после се изправи и я дръпна към себе си.

Докато напускаха съблекалнята, шортите му се бяха издули отпред. Но той държеше под контрол потребността си да се слее с нея, която караше кръвта му да кипи, защото искаше да й даде нежност, в замяна на насилието, на което е била подложена.

Вместо да се запътят към тунела и обратно в къщата, те поеха надясно. Нямаше начин да се качи в стаята си с нея под ръка и ерекция с размер на носеща греда. А и беше съвсем мокър. Прекалено много неща за обясняване пред огромната на брой публика в имението.

В съседство със съблекалнята имаше помещение с маси за масаж и джакузи в ъгъла. На пода имаше сини постелки, които не бяха използвани от поставянето им там. Братята рядко имаха време да провеждат спаринг, а още по-рядко да се правят на балерини с разните му там разтягания и разгрявки.

Джон блокира вратата с един пластмасов стол и се обърна с лице към Хекс. Тя се разхождаше наоколо, а прекрасното и тяло и плавната й походка предлагаха по негово мнение повече от пълна стриптийз програма.

Той посегна и угаси лампите.

Червено-белият надпис «Изход» над вратата хвърляше мъждива светлина, която тялото му разделяше на две, а дългата му сянка се простираше от сините постелки чак до краката на Хекс.

— О, Джон, желая те — промълви тя.

Нямаше да й се наложи да повтаря. Той изрита маратонките си «Найк», измъкна тениската през главата си и я запрати на пода. После пъхна палци в ластика на шортите си и ги смъкна надолу по бедрата си, а пуснатият на свобода член щръкна напред. Всичко у Джон, от мозъка и кръвта до биещото му сърце, беше фокусирано върху жената, намираща се на няколко крачки пред него.

Но той не желаеше да й се нахвърли и да започне да я чука. Не. Дори това да означаваше, че тестисите му ще посинеят от възбуда...

Способността му да мисли логично се стопи, когато тя хвана ръба на тениската си, с елегантно движение я плъзна нагоре по тялото си и я съблече. Отдолу нямаше нищо друго освен прекрасна гладка кожа и високите й стегнати гърди.

Когато ароматът й се понесе към него и той задиша тежко, пъргавите й пръсти се насочиха към връзките на медицинските панталони, разхлабиха ги и зелената памучна тъкан се свлече в краката й.

О... боже, тя стоеше гола пред него и впечатляващите извивки на тялото й бяха удивителни. Макар да бяха правили секс вече два пъти, всичко се беше случило така бързо, че той не беше имал шанса да я огледа както трябва. Джон примигна стреснато. За момент единственото, което виждаше, бяха синините по тялото й, които бе видял, когато я беше открил, като особено натрапчив беше споменът за онези от вътрешната страна на бедрата й. И сега, когато знаеше, че не са получени просто от юмручен бой.

— Не го прави, Джон — помоли тя дрезгаво. — Аз няма да го правя, недей и ти. Той вече отне и на двама ни прекалено много.