Единствена любов

Джон се опита да се изправи до седнало положение на операционната маса. Хекс му помогна и той се изненада колко силна беше. В мига, когато ръката й се опря в гърба му, той почувства как поема цялата му тежест от кръста нагоре. Но пък тя често казваше, че не е обикновена жена.

Доктор Джейн се приближи и започна да му обяснява как бе минала операцията и какво трябва да прави по отношение на раната. Но той не можеше да се съсредоточи.

Искаше да прави секс. С Хекс. В точно този момент.

Това общо взето беше всичко, което му беше ясно и за което го беше грижа. И плътските му потребности бяха нещо много повече от втвърден член, който търсеше къде да се подслони. Разминаването на косъм със смъртта те кара да искаш да живееш на пълни обороти и най-добрият израз на това е секс с жената, която желаеш.

Очите на Хекс проблеснаха, когато долови безпогрешно излъчвания от него аромат.

— Трябва да полежиш още десет минути — заяви доктор Джейн и започна да подрежда инструментите в стерилизатора. — А после можеш да си почиваш на някое от леглата в клиниката.

— Да вървим — изписа той към Хекс.

Спусна краката си от масата и почувства пронизваща болка, но тя в никакъв случай не го накара да промени плана си. Затова пък привлече вниманието на всички присъстващи в помещението. Хекс го подкрепи изругавайки, а по лицето на добрата лекарка се изписа «Лягай долу, голямо момче»... Само че Джон не беше склонен да се съгласи с това.

— Би ли ми дала халат, който да облека, за да се върна в къщата? — изписа той с ясното съзнание, че се беше сдобил с огромна ерекция, а не бе покрит с кой знае какво.

Разбира се, въпросът му предизвика доста възражения, но в крайна сметка доктор Джейн вдигна ръце и му обясни, че ако желае да се държи като идиот, тя не би могла да го спре. Кимна към Елена и тя изчезна за кратко, а после се върна с нещо пухкаво, което беше достатъчно голямо, че да го покрие. От раменете до средата на бедрата. И беше розово.

Нощница, еквивалент на островърхата шапка, използвана за наказание и осмиване в училище. Отмъщение, задето отказваше да остане в клиниката. И всеки би си помислил, че този тоалет в стил Барби би повлиял на ерекцията му. Но нямаше такива изгледи. Пенисът му беше съвсем твърд дори под тази пълна подигравка с мъжествеността му. Чак се възгордя заради упоритостта на мръсника.

— Благодаря — изписа и метна халата върху раменете си. Със значителни усилия успя да напъха ръцете си и да прикрие зоната, сочеща на юг.

Доктор Джейн се опря на една маса и скръсти ръце пред гърдите си.

— Наистина ли няма начин да те убедя да останеш още малко? Или да използваш патерици?

—Добре съм... Все пак, благодаря.

Доктор Джейн поклати глава.

— Вие, братята, сте такова главоболие.

През него сякаш премина електричество, но то нямаше нищо общо с крака му.

— Аз не съм брат. Но няма да споря с теб по отношение на втората

част.

— Мъдро решение. А би трябвало да бъдеш. Имам предвид брат.

Джон отлепи задните си части от масата и постепенно прехвърли тежестта върху краката си, като внимаваше предната част на шикозния му тоалет да не се разтвори. За щастие дрешката си остана на мястото, дори и когато Хекс пъхна глава под мишницата му.

Тя беше най-добрата възможна патерица, която би могъл да си представи, поемайки огромна част от тежестта му, докато се придвижваха към вратата. Заедно стигнаха до офиса, минаха през килера и тръгнаха през тунела. Изминаха около десет метра, преди той да спре и да я завърти пред себе си, а после.

Угаси осветлението. Цялото.

Подвластни на мислената му команда, флуоресцентните лампи на тавана взеха да гаснат една след друга, като се започна от намиращите се директно над тях, а после и останалите. Когато всичко потъна в непрогледен мрак, той започна да действа бързо, както и тя. Знаеха, че доктор Джейн и Елена щяха да бъдат ангажирани с почистването на операционната поне още половин час. А в имението тъкмо сервираха Последното хранене, така че никой не тренираше, нито се канеше да тренира, нито пък взимаше душ в съблекалнята.

Имаха малко време на разположение. Но затова пък беше тъмно.

Въпреки разликата в ръста им, която, макар Хекс да беше висока почти метър и осемдесет, пак се равняваше на близо двайсет сантиметра, той откри устните й, сякаш бяха осветени с прожектор. Целуна я страстно и плъзна езика си навътре, а тя простена тихо и го прегърна през раменете.

В този прекрасен момент, който сякаш излизаше извън времето и пространството, в който сякаш бяха забравили за разделния път, по който смятаха да поемат, Джон позволи на инстинкта си на обвързан вампир да излезе на свобода и да изживее онова, което си бе пожелал във фермерската къща... В онзи момент, когато кинжалът в ръката й бе разцепил въздуха. и бе спасил живота му.