Единствена любов

— Опитваш се да изпълняваш ролята на негов покровител значи — в казаното нямаше никаква враждебност. Просто безстрастна констатация. — Добре. Никого не съм убивал. Но дадох на онзи хомофоб нещо друго, върху което да размишлява, освен рака, който ще му докарат пурите. Не допускам неуважение към членове на семейството ми — Куин се обърна. — И вярваш или не, не ми допада да те виждам разстроен. Ако Сакстън беше оставен в безпомощно състояние и слънцето беше изгряло или го бяха намерили хора, ти никога не би могъл да го преживееш. Не можех да не потърся реванш.

Боже, не беше ли това типично за Куин? Да направи нещо нередно заради правилните причини.

— Обичам те — прошепна Блей, но така тихо, че течащата вода погълна думите му.

— Виж, трябва да си взема душ — каза Куин. — Искам да се отърва от тази гадост върху мен. И после трябва да поспя.

— Да. Добре. Искаш ли да ти донеса нещо за хапване?

— Не, благодаря.

Блей се запъти към вратата и хвърли поглед през рамо. Куин събличаше кожените си панталони и впечатляващите му задни части бяха изложени на показ. С глава, извърната назад, Блей излезе безпроблемно от банята, но се блъсна в бюрото и му се наложи да улови лампата във въздуха. Постави я на мястото й и взе тениската, висяща на абажура.

Като някакъв абсолютен женчо я допря до носа си и вдиша. Затвори очи и притисна памучната тъкан, която Куин бе носил до гърдите си, до своите собствени гърди. Заслуша се в шума от водата и в звуците, които той издаваше, докато се къпеше.

Не беше сигурен колко дълго е стоял така унил и замислен върху формулировката «толкова близо и същевременно така далече». Накара го да се размърда страхът, че може да бъде заловена се държи като пълен глупак. Внимателно върна тениската, откъдето я беше взел и си наложи да тръгне към вратата.

Беше на половината път, когато го видя. На леглото. Бялото парче плат се беше преплело с чаршафите.

Погледът му се плъзна нагоре и той видя следите от две глави върху приближените една до друга възглавници. Очевидно Избраницата Лейла беше забравила колана на робата си, когато си е тръгнала. А това би могло да се случи единствено, ако е била гола по време на престоя си в стаята.

Блей отново притисна ръка към сърцето си, а усещането за задух го караше да се чувства, сякаш се намира под вода... И повърхността на океана беше далече, далече над него.

Душът в банята спря и се чу изплющяването на кърпа. Блей отмина влязлото в употреба легло и излезе навън. Не беше наясно, че току-що е взел решение, но краката му сякаш следваха някаква цел. Беше повече от очевидно. Отведоха го по коридора и спряха две врати по-нататък, а после ръката му се вдигна по своя собствена воля и той почука тихо. Когато се чу приглушен отговор, той отвори вратата. Стаята от другата страна беше затъмнена и миришеше невероятно. Докато стоеше на светлината, хвърляна от лампите в коридора, сянката му достигаше долния край на леглото.

— Точно навреме. Те тъкмо си тръгнаха — дрезгавият глас на Сакстън звучеше като обещание за всичко онова, за което копнееше Блей. — Идваш да видиш как съм ли?

— Да.

Настъпи дълга пауза.

— Тогава затвори вратата и ще ти покажа.

Блей стисна бравата така силно, че кокалчетата му изпукаха. После пристъпи вътре и затвори вратата след себе си. Докато изритваше обувките си, заключи.

За повече интимност.

61.

В далечната страна Пейн седеше до ръба на водното огледало и се взираше в собственото си отражение в спокойната повърхност на водата. Разпознаваше отлично черната коса, очите, подобни на диаманти и изразителните черти. Прекалено силно й напомняха кой я бе заченал и кой я бе родил. И можеше да опише всеки един ден от своето съществуване до този миг. Но въпреки това се чувстваше, сякаш нямаше представа коя е в действителност. До голяма степен — по-голяма, отколкото й се искаше — тя не беше нищо повече от това отражение във водата, образ без дълбочина и съдържание. И нямаше да остави нищо трайно, след като си отидеше от този свят.

Лейла се приближи откъм гърба й и тя срещна погледа й в огледалото на водата.

По-късно щеше да осъзнае, че именно усмивката на Лейла беше променила всичко. Макар че нещата, разбира се, бяха много по-дълбоки. Но лъчезарното изражение на сестрата я беше накарало да яхне вълната на промяната, онова леко побутване, което я беше запратило отвъд ръба на скалата.

Защото усмивката беше истинска.

— Приветствам те, сестро — каза Лейла. — Търсех те.

— И ето, че ме намери — Пейн си наложи да се обърне и да погледне Избраницата. — Моля те, седни и се присъедини към мен. Радостта ти ме кара да допусна, че скоро ще се видиш отново с твоя вампир.

Лейла понечи да седне за един кратък миг, но после преливащото от нея щастие я накара да се изправи отново.

— О, да, така е. Повика ме отново и пак ще отида при него. О, най-скъпа сестричке, не можеш да си представиш... какво е да се намираш насред огнен кръг и въпреки това да оставаш невредима и изпълнена с наслада. Това е истинско чудо. Благословия.