Единствена любов

— Не ти го казвам, за да те шокирам и със сигурност бих предпочел никога да не го беше научавал. по причини, за които съм убеден, че си наясно. Но повдигам въпроса заради виковете на жена ти от тази сутрин.

Джон се навъси, а братът отново започна да крачи.

— Виж, Джон, не обичам другите да се месят в делата ми и никак не си падам по празните приказки. Но този писък. — Зи се обърна към Джон. — Надавал съм прекалено много подобни викове и знам в какъв ад трябва да се печеш, за да крещиш така. Твоето момиче. У нея и бездруго има нещо мрачно, но след Леш. Дори не е нужно да знам подробностите. Понякога като се озовеш отново в безопасност, става дори по-лошо.

Джон потърка лице, защото слепоочията му бяха започнали да пулсират, и после вдигна ръце. За да установи, че няма какво да изпише. Тъгата му беше отнела думите и го беше оставила странно празен и вцепенен.

Всичко, което успя да стори, беше да кимне.

Зейдист го потупа по рамото и започна отново да крачи напред-назад.

— Запознанството ми и обвързването ми с Бела бяха моята спасителна лодка. Но само това не беше достатъчно. Преди да се свържем, както беше редно, Бела ме напусна. Тръгна си и ме остави. И аз разбрах, че трябва да се взема в ръце, ако искам между нас някога да се получи нещо. Така че седнах и поговорих с някого. За всичко — Зи изруга и замахна с ръка във въздуха. — Не с някой в престилка от клиниката на Хавърс. А някой, на когото се доверявах. Някой, който беше част от семейството. Такъв, който не би погледнал на мен като на омърсен или слабак.

— Кой? — произнесе Джон с устни.

— Мери — каза Зи с въздишка. — Мери на Рейдж. Провеждахме разговорите си в котелното помещение под кухнята. На два стола. До самата пещ. Тогава това ми помогна и още се срещаме там от време на време.

Джон не беше изненадан. Мери винаги беше излъчвала спокойствие... Което обясняваше как беше успяла да укроти не само най-необуздания от братята, но и звяра в него.

— Този писък. Джон, ако искаш да се обвържеш с тази жена, трябва да й помогнеш. Тя има нужда да поговори за бремето си, защото ако не го направи, то ще я изяде жива отвътре. Обсъдих положението с Мери. Без да споменавам имена. Тя тъкмо е получила дипломата си като терапевт и каза, че е готова да работи с някого. Ако издебнеш подходящия момент и мислиш, че Хекс би приела. кажи й за това. Кажи й да поговори с Мери — Зи потърка голата си глава, а халките, които носеше на зърната си, изпъкнаха под черната му тениска. — И ако ти е нужна препоръка, мога да се закълна в живота на дъщеря си, че жена ти ще бъде в добри ръце.

— Благодаря — изписа Джон. — Да, определено ще поговоря с нея по въпроса. Боже... Благодаря ти.

— Няма проблем.

Изведнъж Джон закова поглед в очите на Зи.

Докато се взираха един в друг, нямаше как да не се почувстват част от клуб, в който никой не би искал да се включи доброволно. Членството в него не беше по желание. Но беше нещо реално и могъщо. Оцелелите след подобен крах можеха да видят ужаса в очите си. Това беше нещо, по което се разпознаваха един друг. Две личности с еднакви татуировки в сърцата си. Преживяната травма създаваше граница, която ги отделяше от останалата част от света, но неочаквано събираше заедно две измъчени души.

Или три в техния случай.

Гласът на Зейдист беше дрезгав.

— Убих кучката, която ми причини това. Взех главата й със себе си, когато си тръгнах. Ти постигна ли подобно удовлетворение?

Джон поклати бавно глава.

— Ще ми се да бях.

— Няма да те лъжа. Това също ми помогна.

Настъпи напрегнато и неловко мълчание, сякаш никой от тях не знаеше как да натисне бутона за рестартиране и да се върне към нормалното си ежедневие. После Зи кимна веднъж и вдигна юмрук. Джон го удари със своя и си помисли как никога не се знае какви тайни крият другите.

Очите на Зи проблеснаха в жълто и той се обърна и тръгна към вратата, която щеше да го отведе обратно в къщата при семейството му и

братята. От задния му джоб, като че го беше тикнал там и беше забравил за него, висеше розово бебешко лигавниче с череп и кръстосани кости.

Животът продължава, помисли си Джон. Без значение какво ти е било причинено, можеш да оцелееш. И може би, ако Хекс разговаряше с Мери, тя нямаше...

Боже, дори не можеше да завърши тази мисъл, защото се боеше да формулира в съзнанието си нейния край.

Влезе забързано в тренировъчния център и се запъти към клиниката, където откри якето, оръжията си и онова, от което се нуждаеше Хекс. Взе си нещата, а съзнанието му не спираше да блуждае. Мислеше за неща от миналото и неща от настоящето. Луташе се безспирно. Когато се върна обратно в къщата, изтича нагоре по главното стълбище и после по коридора със статуите. В мига, когато влезе в спалнята си и чу шума от душа, ясно си представи образа на Хекс, гола, лъщяща от водата и покрита с пяна. Но не се присъедини към нея. Оправи леглото и остави обръчите й в долния му край, а после се облече в бойните си дрехи и напусна стаята.

Не слезе долу за Първото хранене.