Единствена любов

— Опожарих я — сърцето й затуптя като лудо, когато в главата й изникна споменът за случилото се, но това беше по-поносимо от съня. — Странно е. Не съм убедена дали хората осъзнаваха, че вършат нещо нередно. Отнасяха се към мен като към рядко животно в зоологическата градина. Даваха ми всичко нужно, за да оцелявам, докато в същото време не спираха да ме бодат и ръчкат и ми правеха изследване след изследване. Повечето от хората бяха добри към мен. Но в групата имаше един садист — тя поклати глава. — Държаха ме около месец или два и се опитваха да ми дават човешка кръв, за да ме поддържат, но виждаха, че ставам все по-слаба и по-слаба. Спасих се, защото един от тях ме пусна.

Джон легна по гръб и вдигна ръце на светлината, идваща от банята.

— По дяволите. Съжалявам. Но се радвам, че си изпепелила мястото.

В главата й изникна спомен от пътуването й обратно до сградата, в която я бяха държали. и от покритите със сажди руини.

— Да, налагаше се да изгоря клиниката. Бях на свобода от известно време, когато реших да се върна и да го сторя. Не можех да спя заради кошмарите. Запалих сградата, когато всички си тръгнаха. Макар че. — тя вдигна показалеца си. — Може и да има един загинал. Но проклетият кучи син си го заслужаваше. А аз съм от момичетата, които спазват принципа око за око.

Джон отново започна да пише с пръсти.

— Това е повече от очевидно... и в никакъв случай не е нещо лошо.

Стига да не става дума за Леш, помисли си тя.

— Може ли да те попитам нещо? — той вдигна рамене и тя прошепна: — Онази нощ, когато ходихме на различни места из града... Някога преди беше ли се връщал там?

— Всъщност не — Джон поклати глава. — Не обичам да се ровя в миналото. Предпочитам да вървя напред.

— Завиждам ти. Аз явно не мога да се отърся от преживяното.

И не опираше само до случилото се в клиниката или онзи кошмар с Леш и неговото любовно гнездо. По някаква причина фактът, че така и никога не беше успяла да се впише. нито в семейството, в което беше отгледана, нито във вампирската общност, нито дори сред симпатите, резонираше върху личността й и някак я дефинираше, дори тя да не мислеше съзнателно за всичко това. Моментите, в които се беше чувствала на мястото си, бяха малко и разделени от големи промеждутъци от време. Трагедията се състоеше в това, че всички бяха свързани с професията й на убиец.

Но сега тя се замисли за времето, прекарано с Джон. И нанесе леки промени в тази депресираща аритметика. Докато беше с него, докато телата им се сливаха в едно, всичко си беше наред. Но също както при убийствата ситуацията не беше здравословна за никой от замесените. По дяволите, ето какво се беше случилото току-що — беше се събудила с писъци и Джон беше скочил с оръжие в ръка, докато тя се правеше на бедната уплашена жена с чаршаф, притиснат до бедното й уплашено сърце.

Това не беше тя. Просто не беше тя.

И колко лесно само се беше озовала в ролята на нуждаеща се от защита. Това я плашеше дори повече от сънищата, които я караха да крещи. Ако животът я беше научил на нещо, то беше, че е най-добре сам да се грижиш за делата си. Последното, което желаеше, бе да се предаде и да разчита на някого. Дори да беше някой така благороден и мил като Джон.

Макар че. Боже, сексът беше наистина добър. Изглеждаше примитивно и лекомислено да поставя нещата в тази светлина, но беше самата истина.

Когато бяха дошли в стаята му след малкото им изживяване в тунела, дори не си бяха направили труда да запалят лампите. Нямаха никакво време за това. Отърваха се от дрехите, хвърлиха се на леглото и започнаха да се любят на мига. После тя беше заспала, а по някое време Джон явно беше отишъл до банята и беше оставил лампата светната. Вероятно, за да е спокоен, че тя няма да се почувства объркана, като се събуди.

Защото той беше именно такъв мъж.

Чу се изщракване и скърцането на стоманените капаци на прозорците, които се вдигаха за през нощта, и на водовъртежа в главата й милостиво беше сложен край. Мразеше размишленията. Никога не й помагаха да реши нещо и само я караха да се чувства още по-зле.

— Душът ни зове — заяви тя и се надигна с усилие. Сладостната болка в мускулите и костите й я накара да пожелае да спи с дни до Джон в това голямо легло. Може би дори седмици. Но не им беше писано. Тя се наведе и се загледа в потъналото му в сянка лице. Докато очите й обхождаха красивите му черти, не можа да се въздържи и вдигна ръка, за да помилва бузата му.

— Обичам те — произнесе той с устни в мрака.

— Да вървим — отсече тя рязко.

Целувката й беше като за сбогуване... В крайна сметка може би тази вечер щяха да се доберат до Леш и това щеше да сложи край на подобни мигове.

Изведнъж Джон посегна, хвана я за ръцете над лактите и смръщи вежди, но после, сякаш прочел мислите й, я пусна. Проследи я с поглед, когато тя стана и отиде в банята. Хекс можеше да го почувства.